По-бързо от браузъра!Прилики между Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век)
Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век) има 5 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Роман I Лакапин, Зоя Карбонопсина, Лъв VI Философ.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин VII Багренородни и Константинопол · Константинопол и Лъв Аргир (X век) ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Лъв Аргир (X век) и Първа българска държава ·
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Константин VII Багренородни и Роман I Лакапин · Лъв Аргир (X век) и Роман I Лакапин ·
Зоя Карбонопсина
Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.
Зоя Карбонопсина и Константин VII Багренородни · Зоя Карбонопсина и Лъв Аргир (X век) ·
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Константин VII Багренородни и Лъв VI Философ · Лъв VI Философ и Лъв Аргир (X век) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век) са по-чести
- Какви са приликите между Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век)
Сравнение между Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век)
Константин VII Багренородни има 40 връзки, докато Лъв Аргир (X век) има 14. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 9.26% = 5 / (40 + 14).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин VII Багренородни и Лъв Аргир (X век). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
