Константин I и Списък на узурпатори на властта в Римската империя

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Константин I и Списък на узурпатори на властта в Римската империя

Константин I vs. Списък на узурпатори на властта в Римската империя

Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. По-долу е посочен списък на узурпаторите на властта в Римската империя.

Historia Augusta

#виж История на императорите.

Historia Augusta и Константин I · Historia Augusta и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Криза в Римската империя

Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г.

Константин I и Криза в Римската империя · Криза в Римската империя и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Калоцер

Калоцер е римски узурпатор при император Константин I. Калоцер е Magister pecoris camelorum („Началник на овцете и камилите“) в Кипър.

Калоцер и Константин I · Калоцер и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Клавдий II

#виж Клавдий II Готски.

Клавдий II и Константин I · Клавдий II и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Константин II (император)

Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.

Константин I и Константин II (император) · Константин II (император) и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Аврелиан

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.

Аврелиан и Константин I · Аврелиан и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Рейн

Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.

Константин I и Рейн · Рейн и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Север II

Флавий Валерий Север (Flavius Valerius Severus) (Север II) е римски император, тетрарх, назначен за цезар от Галерий на 1 май 305, а след това издигнат в август (есента на 306).

Константин I и Север II · Север II и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Теодосий I

Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.

Константин I и Теодосий I · Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Теодосий I · Виж повече »

Максимиан

Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.

Константин I и Максимиан · Максимиан и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Максенций

Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.

Константин I и Максенций · Максенций и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Константин I и Мизия · Мизия и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Галия и Константин I · Галия и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »

Галерий

Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.

Галерий и Константин I · Галерий и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Виж повече »