Прилики между Константин I и Късноримска армия
Константин I и Късноримска армия има 28 общи неща (в Юнионпедия): Криза в Римската империя, Капитолийски музеи, Констант, Константин II (император), Константинопол, Констанций I Хлор, Констанций II, Панония, Персийска империя, Аврелиан, Амиан Марцелин, Рим, Римска империя, Сърбия, Тетрархия, Теодосий I, Фолис, Юлиан Апостат, Максимиан, Максенций, Мизия, Милано, Битка при Ниш (269), Византийска империя, Галерий, Гален, Диоклециан, Доминат.
Криза в Римската империя
Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г.
Константин I и Криза в Римската империя · Криза в Римската империя и Късноримска армия ·
Капитолийски музеи
Музей за изкуство и археология Капитолийският площад въплъщава градостроителните идеали на Микеладжело (гравюра на Етиен дю Перак, 1568). Голямата зала в Палацо Нуово. Капитолийските музеи (Musei Capitolini) представляват комплекс от музеи за изкуства и археология разположени около площада, проектиран от Микеланджело на Капитолийския хълм в Рим.
Капитолийски музеи и Константин I · Капитолийски музеи и Късноримска армия ·
Констант
Флавий Юлий Констант (Flavius Julius Constans) е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Констант и Константин I · Констант и Късноримска армия ·
Константин II (император)
Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.
Константин I и Константин II (император) · Константин II (император) и Късноримска армия ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин I и Константинопол · Константинопол и Късноримска армия ·
Констанций I Хлор
Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан.
Константин I и Констанций I Хлор · Констанций I Хлор и Късноримска армия ·
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Константин I и Констанций II · Констанций II и Късноримска армия ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Константин I и Панония · Късноримска армия и Панония ·
Персийска империя
Персийската империя е грандиозно политическо формирование предшественик на Иран, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа.
Константин I и Персийска империя · Късноримска армия и Персийска империя ·
Аврелиан
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
Аврелиан и Константин I · Аврелиан и Късноримска армия ·
Амиан Марцелин
Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.
Амиан Марцелин и Константин I · Амиан Марцелин и Късноримска армия ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Константин I и Рим · Късноримска армия и Рим ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Константин I и Римска империя · Късноримска армия и Римска империя ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Константин I и Сърбия · Късноримска армия и Сърбия ·
Тетрархия
Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на четирима) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души (тетрарси).
Константин I и Тетрархия · Късноримска армия и Тетрархия ·
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Константин I и Теодосий I · Късноримска армия и Теодосий I ·
Фолис
Фолис на Диоклециан Фолис е бронзова или медна монета сечена в късната Римска империя и след това във Византия.
Константин I и Фолис · Късноримска армия и Фолис ·
Юлиан Апостат
#пренасочване Юлиан.
Константин I и Юлиан Апостат · Късноримска армия и Юлиан Апостат ·
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Константин I и Максимиан · Късноримска армия и Максимиан ·
Максенций
Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.
Константин I и Максенций · Късноримска армия и Максенций ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Константин I и Мизия · Късноримска армия и Мизия ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Константин I и Милано · Късноримска армия и Милано ·
Битка при Ниш (269)
#пренасочване Битка при Найсус (269).
Битка при Ниш (269) и Константин I · Битка при Ниш (269) и Късноримска армия ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Константин I · Византийска империя и Късноримска армия ·
Галерий
Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.
Галерий и Константин I · Галерий и Късноримска армия ·
Гален
Елий (или Клавдий) Гален (Γαληνός; Galenus), наричан също Гален от Пергам, е древноримски лекар, хирург и философ от източната, гръкоезична част на Римската империя.
Гален и Константин I · Гален и Късноримска армия ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Диоклециан и Константин I · Диоклециан и Късноримска армия ·
Доминат
Доминат (лат. dominatus) – форма на управление в Древен Рим, която заменя принципата, установена от Диоклециан (284 – 305 г.), явяваща се открита робовладелческа диктатура.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин I и Късноримска армия са по-чести
- Какви са приликите между Константин I и Късноримска армия
Сравнение между Константин I и Късноримска армия
Константин I има 168 връзки, докато Късноримска армия има 167. Тъй като те са по-чести 28, индекса Jaccard е 8.36% = 28 / (168 + 167).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин I и Късноримска армия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: