Климент Охридски и Старобългарска литература

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Климент Охридски и Старобългарска литература

Климент Охридски vs. Старобългарска литература

Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.

Кирил и Методий

''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.

Кирил и Методий и Климент Охридски · Кирил и Методий и Старобългарска литература · Виж повече »

Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.

Кирилица и Климент Охридски · Кирилица и Старобългарска литература · Виж повече »

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Климент Охридски и Константин-Кирил Философ · Константин-Кирил Философ и Старобългарска литература · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Климент Охридски и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарска литература · Виж повече »

Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

Климент Охридски и Преславска книжовна школа · Преславска книжовна школа и Старобългарска литература · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Климент Охридски и Панония · Панония и Старобългарска литература · Виж повече »

Охридска книжовна школа

Асеманиевото евангелие Охридската книжовна школа или Охридско-Деволската книжовна школа е сред двата главни културни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа.

Климент Охридски и Охридска книжовна школа · Охридска книжовна школа и Старобългарска литература · Виж повече »

Наум Преславски

#пренасочване Наум Охридски.

Климент Охридски и Наум Преславски · Наум Преславски и Старобългарска литература · Виж повече »

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Климент Охридски и Старобългарски език · Старобългарска литература и Старобългарски език · Виж повече »

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Климент Охридски и Михаил III (Византия) · Михаил III (Византия) и Старобългарска литература · Виж повече »

Моравия

Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.

Климент Охридски и Моравия · Моравия и Старобългарска литература · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Климент Охридски · Борис I и Старобългарска литература · Виж повече »

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Великоморавия и Климент Охридски · Великоморавия и Старобългарска литература · Виж повече »

Глаголица

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.

Глаголица и Климент Охридски · Глаголица и Старобългарска литература · Виж повече »