Климент VII и Маниеризъм

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Климент VII и Маниеризъм

Климент VII vs. Маниеризъм

Климент VII (Clemens PP.), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (* 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г. В картината на Пармиджанино „Мадона с дългия врат“ (1534 – 40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство.

Рафаело

#виж Рафаело Санцио.

Климент VII и Рафаело · Маниеризъм и Рафаело · Виж повече »

Рафаело Санцио

Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.

Климент VII и Рафаело Санцио · Маниеризъм и Рафаело Санцио · Виж повече »

Разграбване на Рим (1527)

Разграбването на Рим е инцидент от 6 май 1527 г., по време на Войната на Лигата от Коняк, при който испански, немски и италиански военни части на император Карл V, под командването на конетабъла Шарл дьо Бурбон, разграбват столицата на Папската държава Рим.

Климент VII и Разграбване на Рим (1527) · Маниеризъм и Разграбване на Рим (1527) · Виж повече »

Реформация

95-те тезиса на Мартин Лутер, обявени през 1517 година, обикновено се разглеждат като начало на Реформацията Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството.

Климент VII и Реформация · Маниеризъм и Реформация · Виж повече »

Страшният съд (Микеланджело)

Страшният съд е фреска от италианския ренесансов художник Микеланджело над олтара на Сикстинската капела във Ватикана.

Климент VII и Страшният съд (Микеланджело) · Маниеризъм и Страшният съд (Микеланджело) · Виж повече »

Франсоа I

Франсоа I (François Ier) е първи от Ангулемския клон на династията Валоа, който става крал на Франция (1515 – 1547).

Климент VII и Франсоа I · Маниеризъм и Франсоа I · Виж повече »

Медичи

Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.

Климент VII и Медичи · Маниеризъм и Медичи · Виж повече »

Бенвенуто Челини

Персей с главата на Медуза Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini) е известен италиански бижутер, скулптор, живописец, музикант и воин от епохата на Ренесанса.

Бенвенуто Челини и Климент VII · Бенвенуто Челини и Маниеризъм · Виж повече »

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.

Климент VII и Леонардо да Винчи · Леонардо да Винчи и Маниеризъм · Виж повече »