Прилики между Киевска Рус и Кръстоносен поход
Киевска Рус и Кръстоносен поход има 9 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Полша, Средновековие, България, Балтийско море, Дунав, Европа, Латински език.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Киевска Рус и Константинопол · Константинопол и Кръстоносен поход ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Киевска Рус и Първа българска държава · Кръстоносен поход и Първа българска държава ·
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Киевска Рус и Полша · Кръстоносен поход и Полша ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Киевска Рус и Средновековие · Кръстоносен поход и Средновековие ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Киевска Рус · България и Кръстоносен поход ·
Балтийско море
Балтийско море (море Варяжское, Östersjön; Itämeri; Балтийское море; Morze Bałtyckie; Ostsee; Läänemeri; Baltijas jūra; Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа.
Балтийско море и Киевска Рус · Балтийско море и Кръстоносен поход ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Киевска Рус · Дунав и Кръстоносен поход ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Европа и Киевска Рус · Европа и Кръстоносен поход ·
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Киевска Рус и Латински език · Кръстоносен поход и Латински език ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Киевска Рус и Кръстоносен поход са по-чести
- Какви са приликите между Киевска Рус и Кръстоносен поход
Сравнение между Киевска Рус и Кръстоносен поход
Киевска Рус има 79 връзки, докато Кръстоносен поход има 224. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 2.97% = 9 / (79 + 224).
Препратки
Тази статия показва връзката между Киевска Рус и Кръстоносен поход. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: