Прилики между Капела Сасети и Флорентински ренесанс
Капела Сасети и Флорентински ренесанс има 21 общи неща (в Юнионпедия): Палацо Векио, Пиза, Пиеро II Злочестия, Площад Синьория, Перуджа, Рим, Ренесанс, Санта Кроче (Флоренция), Санта Тринита (Флоренция), Санта Мария Новела, Флоренция, Хор (архитектура), Медичи, Готическа архитектура, Голиат, Джото, Джорджо Вазари, Доменико Гирландайо, Лъв X, Люнет (архитектура), Лоджия „Ланци“.
Палацо Векио
Палàцо Вèкио (Palazzo Vecchio, буквално Стар дворец), се намира на пл. „Синьория“ във Флоренция, Италия, и е седалище на Oбщината.
Капела Сасети и Палацо Векио · Палацо Векио и Флорентински ренесанс ·
Пиза
Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.
Капела Сасети и Пиза · Пиза и Флорентински ренесанс ·
Пиеро II Злочестия
Пиеро II ди Лоренцо де Медичи Глупавия или Злочестия (Piero II de’ Medici, Piero di Lorenzo de' Medici, il Fatuo o lo Sfortunato, * 15 февруари 1472 във Флоренция, † 28 декември 1503 в река Гариляно при Минтурно) от фамилията Медичи е владетел на Флоренция от 1492 до 1494 г.
Капела Сасети и Пиеро II Злочестия · Пиеро II Злочестия и Флорентински ренесанс ·
Площад Синьория
Площад „Синьория“ (Piazza della Signoria, Пиàца дела Синьорѝя) e централният площад на град Флоренция, Италия, седалището на гражданската власт и сърцето на социалния живот на града.
Капела Сасети и Площад Синьория · Площад Синьория и Флорентински ренесанс ·
Перуджа
Перуджа (Perugia) е община и главен град на региона Умбрия в Централна Италия близо до река Тибър и главния град на провинция Перуджа.
Капела Сасети и Перуджа · Перуджа и Флорентински ренесанс ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Капела Сасети и Рим · Рим и Флорентински ренесанс ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Капела Сасети и Ренесанс · Ренесанс и Флорентински ренесанс ·
Санта Кроче (Флоренция)
Базилика „Санта Кроче“ (Santa Croce, Църква на Светия Кръст) е францисканска готическа църква във Флоренция, Италия, известна с фреските на Джото и гробница на много известни личности на Италия.
Капела Сасети и Санта Кроче (Флоренция) · Санта Кроче (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Санта Тринита (Флоренция)
„Санта Тринита“ (Basilica di Santa Trinita, в превод Света Троица) е католическа църква в гр.
Капела Сасети и Санта Тринита (Флоренция) · Санта Тринита (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Санта Мария Новела
„Санта Мария Новела“ (Basilica di Santa Maria Novella) е римокатолически християнски храм, разположен във Флоренция – столицата на италианския регион Тоскана.
Капела Сасети и Санта Мария Новела · Санта Мария Новела и Флорентински ренесанс ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Капела Сасети и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Хор (архитектура)
дясно Хор в католическа катедрала Хор (χορός — хор, групов танц) е пространството пред главния престол в раннохристиянските храмове.
Капела Сасети и Хор (архитектура) · Флорентински ренесанс и Хор (архитектура) ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Капела Сасети и Медичи · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Готическа архитектура
Реймската катедрала, Франция Реймската катедрала Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие.
Готическа архитектура и Капела Сасети · Готическа архитектура и Флорентински ренесанс ·
Голиат
Давид против Голиат Караваджо, ''Давид и Голиат'' Голиат е огромен филистимлянски воин в Стария завет.
Голиат и Капела Сасети · Голиат и Флорентински ренесанс ·
Джото
Джото ди Бондоне (Giotto di Bondone), по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.
Джото и Капела Сасети · Джото и Флорентински ренесанс ·
Джорджо Вазари
Джорджо Вазари (Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.
Джорджо Вазари и Капела Сасети · Джорджо Вазари и Флорентински ренесанс ·
Доменико Гирландайо
Доменико Гирландайо (Domenico Ghirlandaio) с истинско име Доменико ди Томазо Коради ди Дофо Бигорди (Domenico di Tommaso Corradi di Doffo Bigordi; * 2 юни 1448, Флоренция, Флорентинска република; † 11 януари 1494, пак там), е един от най-изтъкнатите флорентински художници от периода Куатроченто, основател на художествена династия, която продължават неговите братя Давид Гирландайо и Бенедето Гирландайо, и синът му Ридолфо Гирландайо.
Доменико Гирландайо и Капела Сасети · Доменико Гирландайо и Флорентински ренесанс ·
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Капела Сасети и Лъв X · Лъв X и Флорентински ренесанс ·
Люнет (архитектура)
релефна декорация, Хотелът на инвалидите, Париж Люнетът (lunette) в архитектурата и изобразителното изкуство е стенно поле, ограничено от арка във формата на полукръг или сегмент от кръга, и долната хоризонтална линия между двете и опори.
Капела Сасети и Люнет (архитектура) · Люнет (архитектура) и Флорентински ренесанс ·
Лоджия „Ланци“
Лоджия „Ланци“ (Loggia dei Lanzi, Лоджа дей Ланци), наречена също Лоджия „Синьория“ (Лоджа дела Синьорѝя) е сграда и исторически паметник на ъгъла на Площад „Синьория“ в град Флоренция, Италия, граничеща с Галерия „Уфици“.
Капела Сасети и Лоджия „Ланци“ · Лоджия „Ланци“ и Флорентински ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Капела Сасети и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Капела Сасети и Флорентински ренесанс
Сравнение между Капела Сасети и Флорентински ренесанс
Капела Сасети има 55 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 5.82% = 21 / (55 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Капела Сасети и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: