Прилики между Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала има 28 общи неща (в Юнионпедия): Кремона, Албрехт Дюрер, Николо Пичинино, Ной, Сфорца, Списък на владетелите на Милано, Северна Италия, Тициан, Тоскана, Урбино, Франческо I Сфорца, Филипо Мария Висконти, Ферарска школа, Хуманизъм, Мартин V, Милано, Медичи, Международна готика, Замък на Сфорците, Бианка Мария Висконти, Бергамо, Висконти, Верона, Венеция, Генуа, Донато Браманте, Ломбардия, Леонардо да Винчи.
Кремона
Кремо̀на (Cremona, на местен диалект Cremùna, Кремуна) е град и община в Северна Италия.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Кремона · Кремона и Миланска катедрала ·
Албрехт Дюрер
Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer) е немски художник, математик и изкуствовед.
Албрехт Дюрер и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Албрехт Дюрер и Миланска катедрала ·
Николо Пичинино
Антонио Пизанело Николо Пичинино (Niccolò (Nicola) Piccinino; * ок. 1380 в Перуджа; † 15 октомври 1444 в Милано) е италиански кондотиер.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Николо Пичинино · Миланска катедрала и Николо Пичинино ·
Ной
Ной (נוֹחַ, хакодеш) e старозаветен патриарх, син на Ламех.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Ной · Миланска катедрала и Ной ·
Сфорца
Сфорца е италианско благородническо семейство.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Сфорца · Миланска катедрала и Сфорца ·
Списък на владетелите на Милано
Списъкът на владетелите на Милано съдържа маркграфовете, херцозите и другите владетели на Милано от X век до 1859 г., когато Милано става част от Ломбардия и влиза в състава на Сардинското кралство.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Списък на владетелите на Милано · Миланска катедрала и Списък на владетелите на Милано ·
Северна Италия
Северна Италия Северна Италия (Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Северна Италия · Миланска катедрала и Северна Италия ·
Тициан
Гробницата на Тициан във Венеция. Тициано Вечели или Вечелио (Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio; * 1488/1489, Пиеве ди Кадоре, † 27 август 1576, Венеция), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Тициан · Миланска катедрала и Тициан ·
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Тоскана · Миланска катедрала и Тоскана ·
Урбино
Урбино (Urbino) е град в Италия.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Урбино · Миланска катедрала и Урбино ·
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г. до смъртта си, родоначалник на фамилията Сфорца. Ценен кондотиер на дружина авантюристи, години наред воюва в служба на различни италиански държави, от Неаполитанското кралство до Папската държава, за да стигне най-накрая до двора на Миланския херцог Филипо Мария Висконти. По време на 20-годишната си служба при него Сфорца трябва да се справя с интригите на самия херцог, завиждащ и подозрителен към популярността и военните умения на своя кондотиер. През 1441 г. Франческо се жени за дъщерята на херцога Бианка Мария Висконти, като става де факто наследник на миланския владетел. Въпреки това след смъртта на Филипо Мария през 1447 г. Милано възстава, провъзгласявайки Амвросианската република, която обаче е обречена постепенно на отслабване поради политическото и военното влияние, което самият Сфорца упражнява над миланския народ. След като се издига до ранга на херцог през 1450 г. и е легитимиран пред миланците като съпруг на последната представителка на Висконти, Франческо Сфорца е главният архитект на Мира в Лоди от 9 април 1454 г. между Италианските държави и на политическото, икономическото и художественото възраждане на Миланското херцогство след десетилетия нестабилност, печелейки уважението и възхищението на своите съвременници и на Николо Макиавели. Франческо и Бианка Мария, които стават господари на Милано, се посвещават на подобряването на града, на повишаването на икономическото благосъстояние на жителите му и на затвърждаване на крехката им власт. Той се отличава като кондотиер и е считан за един от най-добрите от съвременниците си. Франческо Сфорца се появява като второстепенен герой в италианско-британския телевизионен сериал „Медичите“ (2016 – 2019 г.), където в ролята му е Антъни Хауъл.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Франческо I Сфорца · Миланска катедрала и Франческо I Сфорца ·
Филипо Мария Висконти
Филипо Мария Висконти (Filippo Maria Visconti, * 23 септември 1392, Милано, Миланско херцогство, † 13 август 1447, пак там) от фамилията Висконти е 3-ти херцог на Милано от 1412 до 1447 г.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Филипо Мария Висконти · Миланска катедрала и Филипо Мария Висконти ·
Ферарска школа
Козимо Тура, ''Калиопа'', картина за Студиоло на двореца на Белфоре. Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във Ферарското херцогство в двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Ферарска школа · Миланска катедрала и Ферарска школа ·
Хуманизъм
Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Хуманизъм · Миланска катедрала и Хуманизъм ·
Мартин V
Папа Мартин V (Martinus V), с рождено име Одоне Колона, е римският папа, с чийто избор окончателно приключва Западната Папска схизма.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Мартин V · Мартин V и Миланска катедрала ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Милано · Милано и Миланска катедрала ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Медичи · Медичи и Миланска катедрала ·
Международна готика
ханзейския град Торун, Полша. 270x270пкс Международната готика (нем. Die Internationale Gotik; фр. gothicité universelle) е фаза в готическото изкуство, която се развива в Бургундия, Бохемия, Франция и Северна Италия в края на 14 и началото на 15 век.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Международна готика · Международна готика и Миланска катедрала ·
Замък на Сфорците
Замъкът на Сфорците (Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен в град Милано, Северна Италия, точно извън историческия център на града.
Замък на Сфорците и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Замък на Сфорците и Миланска катедрала ·
Бианка Мария Висконти
Бианка Мария Висконти (Bianca Maria Visconti; * 31 март 1425 г.
Бианка Мария Висконти и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Бианка Мария Висконти и Миланска катедрала ·
Бергамо
Бѐргамо (Bergamo, на местния диалект Bèrghem, Бѐргем) е град и община в Северна Италия.
Бергамо и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Бергамо и Миланска катедрала ·
Висконти
Вискòнти (Visconti) е едно от най-старите италиански благороднически семейства.
Висконти и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Висконти и Миланска катедрала ·
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
Верона и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Верона и Миланска катедрала ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Венеция и Миланска катедрала ·
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Генуа и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Генуа и Миланска катедрала ·
Донато Браманте
Донато Браманте (Donato Bramante) е знаменит италиански архитект и художник.
Донато Браманте и Кавалетен портрет през Ранния ренесанс · Донато Браманте и Миланска катедрала ·
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Ломбардия · Ломбардия и Миланска катедрала ·
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Леонардо да Винчи · Леонардо да Винчи и Миланска катедрала ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала са по-чести
- Какви са приликите между Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала
Сравнение между Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала
Кавалетен портрет през Ранния ренесанс има 179 връзки, докато Миланска катедрала има 401. Тъй като те са по-чести 28, индекса Jaccard е 4.83% = 28 / (179 + 401).
Препратки
Тази статия показва връзката между Кавалетен портрет през Ранния ренесанс и Миланска катедрала. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: