Йоан Екзарх и Симеон I

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Йоан Екзарх и Симеон I

Йоан Екзарх vs. Симеон I

Йоан Екзарх(на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век. Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Йоан Екзарх и Константинопол · Константинопол и Симеон I · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Йоан Екзарх и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I · Виж повече »

Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

Йоан Екзарх и Преславска книжовна школа · Преславска книжовна школа и Симеон I · Виж повече »

Черноризец Храбър

Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.

Йоан Екзарх и Черноризец Храбър · Симеон I и Черноризец Храбър · Виж повече »

Иван Рилски

Св.

Иван Рилски и Йоан Екзарх · Иван Рилски и Симеон I · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Йоан Екзарх · Борис I и Симеон I · Виж повече »

Василий Велики

Василий Велики (Μέγας Βασίλειος, известен също и като Василий Кесарийски (Βασίλειος Καισαρείας), е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители – отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae). Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тяхса съхранени до наши дни над 300).

Василий Велики и Йоан Екзарх · Василий Велики и Симеон I · Виж повече »