Прилики между Йоан I Цимиски и Самуил
Йоан I Цимиски и Самуил има 13 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Охрид, Роман (цар), Стара планина, Фатимиди, Месопотамия, Борис II, Василий II (Византийска империя), Варда Склир, Византия, Велики Преслав, Дунав, Дръстър.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Йоан I Цимиски и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Йоан I Цимиски и Охрид · Охрид и Самуил ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Йоан I Цимиски и Роман (цар) · Роман (цар) и Самуил ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Йоан I Цимиски и Стара планина · Самуил и Стара планина ·
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Йоан I Цимиски и Фатимиди · Самуил и Фатимиди ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Йоан I Цимиски и Месопотамия · Месопотамия и Самуил ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис II и Йоан I Цимиски · Борис II и Самуил ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Василий II (Византийска империя) и Йоан I Цимиски · Василий II (Византийска империя) и Самуил ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Йоан I Цимиски · Варда Склир и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Йоан I Цимиски · Византия и Самуил ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Йоан I Цимиски · Велики Преслав и Самуил ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Йоан I Цимиски · Дунав и Самуил ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Йоан I Цимиски и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Йоан I Цимиски и Самуил
Сравнение между Йоан I Цимиски и Самуил
Йоан I Цимиски има 98 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 4.59% = 13 / (98 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Йоан I Цимиски и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: