Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Йоан I Цимиски и Ранно средновековие

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Йоан I Цимиски и Ранно средновековие

Йоан I Цимиски vs. Ранно средновековие

Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година. Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.

Прилики между Йоан I Цимиски и Ранно средновековие

Йоан I Цимиски и Ранно средновековие има 16 общи неща (в Юнионпедия): Киликия, Киевска Рус, Константинопол, Първа българска държава, Алепо, Никифор II Фока, Стара планина, Светослав I, Фатимиди, Хамданиди, Мала Азия, Месопотамия, Балкани, Византия, Дунав, Египет.

Киликия

Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.

Йоан I Цимиски и Киликия · Киликия и Ранно средновековие · Виж повече »

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Йоан I Цимиски и Киевска Рус · Киевска Рус и Ранно средновековие · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Йоан I Цимиски и Константинопол · Константинопол и Ранно средновековие · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Йоан I Цимиски и Първа българска държава · Първа българска държава и Ранно средновековие · Виж повече »

Алепо

#виж Халеб.

Алепо и Йоан I Цимиски · Алепо и Ранно средновековие · Виж повече »

Никифор II Фока

Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.

Йоан I Цимиски и Никифор II Фока · Никифор II Фока и Ранно средновековие · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Йоан I Цимиски и Стара планина · Ранно средновековие и Стара планина · Виж повече »

Светослав I

Светослав I Игоревич (Свѧтославъ Игоревичь) е варяжки княз на Киевска Рус, наследник на княз Игор I (Ингвар).

Йоан I Цимиски и Светослав I · Ранно средновековие и Светослав I · Виж повече »

Фатимиди

Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.

Йоан I Цимиски и Фатимиди · Ранно средновековие и Фатимиди · Виж повече »

Хамданиди

Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия Хамданидите(Ḥamdānyūn) са арабска шиитска династия, управлявала Джазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г.

Йоан I Цимиски и Хамданиди · Ранно средновековие и Хамданиди · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Йоан I Цимиски и Мала Азия · Мала Азия и Ранно средновековие · Виж повече »

Месопотамия

Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.

Йоан I Цимиски и Месопотамия · Месопотамия и Ранно средновековие · Виж повече »

Балкани

#виж Балкански полуостров.

Балкани и Йоан I Цимиски · Балкани и Ранно средновековие · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Йоан I Цимиски · Византия и Ранно средновековие · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Йоан I Цимиски · Дунав и Ранно средновековие · Виж повече »

Египет

Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.

Египет и Йоан I Цимиски · Египет и Ранно средновековие · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Йоан I Цимиски и Ранно средновековие

Йоан I Цимиски има 98 връзки, докато Ранно средновековие има 112. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 7.62% = 16 / (98 + 112).

Препратки

Тази статия показва връзката между Йоан I Цимиски и Ранно средновековие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: