Прилики между Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни
Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни има 9 общи неща (в Юнионпедия): Киевска Рус, Константинопол, Първа българска държава, Анастасо-Теофано, Роман Лакапин, Сирия, Македонска династия, Месопотамия, Византия.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Йоан I Цимиски и Киевска Рус · Киевска Рус и Константин VII Багренородни ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Йоан I Цимиски и Константинопол · Константин VII Багренородни и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Йоан I Цимиски и Първа българска държава · Константин VII Багренородни и Първа българска държава ·
Анастасо-Теофано
Теофанό (Θεοφανώ), по рождение Анастасό (Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на първо на император Роман II от Македонската династия, а след убийството му – на заменилия го на престола Никифор II Фока.
Анастасо-Теофано и Йоан I Цимиски · Анастасо-Теофано и Константин VII Багренородни ·
Роман Лакапин
#виж Роман I Лакапин.
Йоан I Цимиски и Роман Лакапин · Константин VII Багренородни и Роман Лакапин ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Йоан I Цимиски и Сирия · Константин VII Багренородни и Сирия ·
Македонска династия
Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.
Йоан I Цимиски и Македонска династия · Константин VII Багренородни и Македонска династия ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Йоан I Цимиски и Месопотамия · Константин VII Багренородни и Месопотамия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Йоан I Цимиски · Византия и Константин VII Багренородни ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни са по-чести
- Какви са приликите между Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни
Сравнение между Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни
Йоан I Цимиски има 98 връзки, докато Константин VII Багренородни има 40. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 6.52% = 9 / (98 + 40).
Препратки
Тази статия показва връзката между Йоан I Цимиски и Константин VII Багренородни. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: