Прилики между Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527)
Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527) има 17 общи неща (в Юнионпедия): Карл V, Контрареформация, Парма, Папска държава, Рафаело Санцио, Рим, Ренесанс, Свети Петър (Рим), Франсоа I, Флоренция, Микеланджело Буонароти, Милано, Медичи, Вила Фарнезина, Войни между Хабсбурги и Валоа, Венецианска република, Генуа.
Карл V
Карл V (* 24 февруари 1500; † 21 септември 1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556.
Италиански ренесанс и Карл V · Карл V и Разграбване на Рим (1527) ·
Контрареформация
Контрареформация е религиозно-политическо движение в Европа през XVI и XVII век насочено срещу Реформацията, с цел възстановяване на католицизма в протестантските области.
Италиански ренесанс и Контрареформация · Контрареформация и Разграбване на Рим (1527) ·
Парма
Па̀рма (Parma) е град в Италия.
Италиански ренесанс и Парма · Парма и Разграбване на Рим (1527) ·
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Италиански ренесанс и Папска държава · Папска държава и Разграбване на Рим (1527) ·
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Италиански ренесанс и Рафаело Санцио · Разграбване на Рим (1527) и Рафаело Санцио ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Италиански ренесанс и Рим · Разграбване на Рим (1527) и Рим ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Италиански ренесанс и Ренесанс · Разграбване на Рим (1527) и Ренесанс ·
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Италиански ренесанс и Свети Петър (Рим) · Разграбване на Рим (1527) и Свети Петър (Рим) ·
Франсоа I
Франсоа I (François Ier) е първи от Ангулемския клон на династията Валоа, който става крал на Франция (1515 – 1547).
Италиански ренесанс и Франсоа I · Разграбване на Рим (1527) и Франсоа I ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Италиански ренесанс и Флоренция · Разграбване на Рим (1527) и Флоренция ·
Микеланджело Буонароти
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.
Италиански ренесанс и Микеланджело Буонароти · Микеланджело Буонароти и Разграбване на Рим (1527) ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Италиански ренесанс и Милано · Милано и Разграбване на Рим (1527) ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Италиански ренесанс и Медичи · Медичи и Разграбване на Рим (1527) ·
Вила Фарнезина
Фасадата на вилата от северна страна (откъм парка) Южна фасада Вила Фарнезина (Villa Farnesina) е паметник на архитектурата и живописта от епохата на Късния ренесанс, разположена на левия бряг на река Тибър в римския район Трастевере.
Вила Фарнезина и Италиански ренесанс · Вила Фарнезина и Разграбване на Рим (1527) ·
Войни между Хабсбурги и Валоа
Войните между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа продължават от 1515 до 1559 г., като се водят в Италия, Нидерландия и край Пиренеите.
Войни между Хабсбурги и Валоа и Италиански ренесанс · Войни между Хабсбурги и Валоа и Разграбване на Рим (1527) ·
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Венецианска република и Италиански ренесанс · Венецианска република и Разграбване на Рим (1527) ·
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Генуа и Италиански ренесанс · Генуа и Разграбване на Рим (1527) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527) са по-чести
- Какви са приликите между Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527)
Сравнение между Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527)
Италиански ренесанс има 200 връзки, докато Разграбване на Рим (1527) има 120. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 5.31% = 17 / (200 + 120).
Препратки
Тази статия показва връзката между Италиански ренесанс и Разграбване на Рим (1527). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: