Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Италианска литература

Index Италианска литература

Средновековни и хуманистически италиански писатели: Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Франческо Петрарка, Гуидо Кавалканти, Чино да Пистоя и Гуитоне д'Арецо, изобразени от италианския художник и историк Джорджо Вазари (1544 г.) Италианската литература е литература, писана на италиански език, особено в Италия.

Съдържание

  1. 472 отношения: Куртоазна любов, Курцио Малапарте, Кръгла маса (Камелот), Кралски национален театър, Касиодор, Католическа църква, Катерина Сиенска, Карл IV (Свещена Римска империя), Карл VII (Свещена Римска империя), Карл Емануил I Савойски, Карло Колоди, Карло Голдони, Карло Емилио Гада, Каролинги, Кампоформийски мирен договор, Канцона, Канцонета, Канон (култура), Квинт Аврелий Симах, Класицизъм, Класически науки, Клаудио Магрис, Корадо Алваро, Коза Ностра, Козимо де Медичи, Колибри (издателство), Комедия дел арте, Първороден грях, Публий Корнелий Тацит, Пулия, Прато, Праистория, Приключенията на Пинокио, Приключенията на Лукчо, Примо Леви, Просвещение, Прованс, Париж, Парма, Павел Орозий, Падуа, Падуански университет, Панталоне, Паоло Джордано, Папа, Пистоя, Пиза, Пий II, Пиндар, Пиетро Помпонаци, ... Разширете индекс (422 Повече ▼) »

Куртоазна любов

Куртоазна любов (amour courtois) е кодексът на поведение за дамите и техните кавалери през Средновековието, свързан с благородство и рицарство.

Виж Италианска литература и Куртоазна любов

Курцио Малапарте

Курцио Малапарте (италианско произношение: ; 9 юни 1898 – 19 юли 1957), роден като Кърт ЕрихСъкърт, е италиански писател, режисьор, военен кореспондент и дипломат.

Виж Италианска литература и Курцио Малапарте

Кръгла маса (Камелот)

Артур и рицарите на кръглата маса Кръглата маса според легендата за крал Артур е голяма, кръгла маса, около която кралят и неговите рицари са се събирали да обсъждат важни дела, свързани със сигурността на областта Камелот.

Виж Италианска литература и Кръгла маса (Камелот)

Кралски национален театър

Кралският национален театър (Royal National Theatre) в Лондон, известен и като Национален театър, е сред 3-те най-забележителни публично финансирани центрове за сценични изкуства в Обединеното кралство, заедно с Кралския Шекспиров театър и Кралската опера.

Виж Италианска литература и Кралски национален театър

Касиодор

Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум‎, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум‎) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.

Виж Италианска литература и Касиодор

Католическа църква

Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.

Виж Италианска литература и Католическа църква

Катерина Сиенска

Катерина Сиенска (Caterina da Siena) е италианска богословка, мистичка и дипломатка.

Виж Италианска литература и Катерина Сиенска

Карл IV (Свещена Римска империя)

Карл IV (Karl IV.; Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното Средновековие.

Виж Италианска литература и Карл IV (Свещена Римска империя)

Карл VII (Свещена Римска империя)

Карл VII Албрехт (Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г.

Виж Италианска литература и Карл VII (Свещена Римска империя)

Карл Емануил I Савойски

Карл Емануил I Савойски, наречен „Велики“ (* 12 януари 1562, Риволи, Савойско херцогство; † 26 юни 1630, Савиляно, пак там) е 11-и херцог на Савоя от 1580 г.

Виж Италианска литература и Карл Емануил I Савойски

Карло Колоди

Кàрло Колòди (Carlo Collodi), псевдоним на Кàрло Лоренцѝни (Carlo Lorenzini), е световноизвестен италиански писател и журналист.

Виж Италианска литература и Карло Колоди

Карло Голдони

Карло Голдони (Carlo Goldoni) е италиански драматург от 18 век.

Виж Италианска литература и Карло Голдони

Карло Емилио Гада

Ка̀рло Емѝлио Га̀да (Carlo Emilio Gadda) е италиански писател и поет.

Виж Италианска литература и Карло Емилио Гада

Каролинги

Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век).

Виж Италианска литература и Каролинги

Кампоформийски мирен договор

Кампо-Формийският мирен договор е мирен договор между Франция и Австрия, с който завършва първият етап на Революционните войни.

Виж Италианска литература и Кампоформийски мирен договор

Канцона

Канцона е полифоничен жанр за клавишни инструменти (орган, клавесин) или за инструментален ансамбъл, разпространен в музиката през 17 век.

Виж Италианска литература и Канцона

Канцонета

Канцонета е вид многогласна светска песен, възникнала през 16 век в Италия.

Виж Италианска литература и Канцонета

Канон (култура)

Културният канон е съвкупност от най-важните проявления на дадена култура, смятани за основополагащи, фундаментални за нея.

Виж Италианска литература и Канон (култура)

Квинт Аврелий Симах

Квинт Аврелий Симах(Quintus Aurelius Symmachus; * 340 или 342 г.; † 402/403 г.) e нехристиянски сенатор, консул и градски префект в късната Римска империя.

Виж Италианска литература и Квинт Аврелий Симах

Класицизъм

неокласицизма в живописта. Класицизъм е направление в литературата, музиката, архитектурата и изобразителното изкуство, което се осъществява основно в границите на XVII век и на една национална култура.

Виж Италианска литература и Класицизъм

Класически науки

Класическите науки изследват класическата античност.

Виж Италианска литература и Класически науки

Клаудио Магрис

Kлаудио Магрис (Claudio Magris, роден в Триест на 10 април 1939 г.) е италиански германист, писател и публицист.

Виж Италианска литература и Клаудио Магрис

Корадо Алваро

Корàдо Алвàро (Corrado Alvaro) е италиански писател, журналист, поет и сценарист.

Виж Италианска литература и Корадо Алваро

Коза Ностра

Коза Ностра (Cosa nostra), наричана също сицилианска мафия или само мафия, е тайна престъпна организация, възникнала в средата на XIX век в Сицилия и съществуваща до наши дни.

Виж Италианска литература и Коза Ностра

Козимо де Медичи

Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи, наречен Козимо Стари (на италиански: Cosimo il Vecchio) или Баща на родината (на латински: Pater Patriæ; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи.

Виж Италианска литература и Козимо де Медичи

Колибри (издателство)

„Колибри“ е българско издателство за съвременна литература с висока художествена стойност.

Виж Италианска литература и Колибри (издателство)

Комедия дел арте

Италианските комици Комедия дел арте (Commedia dell'arte, „професионална комедия“) е театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век от пътуващи трупи.

Виж Италианска литература и Комедия дел арте

Първороден грях

---- Първородният гряхв християнската теология е грехът, извършен от първия човек, чиито последици след това се предават на неговите потомци.

Виж Италианска литература и Първороден грях

Публий Корнелий Тацит

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (Publius Cornelius Tacitus, Gaius) е известен римски историк и политик.

Виж Италианска литература и Публий Корнелий Тацит

Пулия

Пулия (Апулия) (Puglia; Απουλία; тарантски диалект: Pugghie; неаполитански: Pùglia; Apulia) е административен регион в Югоизточна Италия.

Виж Италианска литература и Пулия

Прато

Прато (Prato) е град и община в Италия, в региона Тоскана.

Виж Италианска литература и Прато

Праистория

Праистория (етимологията на думата идва от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία – история), първобитно общество (доисторическо общество), предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността, влязъл в употреба през XIX век.

Виж Италианска литература и Праистория

Приключенията на Пинокио

„Приключенията на Пинокио“ (оригинално заглавие Le avventure di Pinocchio. – „Приключенията на Пинокио. Историята на една дървена кукла“) е книга за деца от италианския писател Карло Колоди.

Виж Италианска литература и Приключенията на Пинокио

Приключенията на Лукчо

„Приключенията на Лукчо“ (Le avventure di Cipollino, първоначално заглавие: Il romanzo di Cipollino) е повест от Джани Родари, издадена през 1951 г.

Виж Италианска литература и Приключенията на Лукчо

Примо Леви

Примо Леви (Primo Levi) е химик по професия и писател по призвание, сред най-превежданите италиански автори.

Виж Италианска литература и Примо Леви

Просвещение

Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние) Просвещението (Enlightenment; Siècle des Lumières; Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа през XVII и XVIII век.

Виж Италианска литература и Просвещение

Прованс

Заливът на Сен Тропе Прованс (Provence, Provença, букв. „провинция“) е историческа област в Югоизточна Франция.

Виж Италианска литература и Прованс

Париж

Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.

Виж Италианска литература и Париж

Парма

Па̀рма (Parma) е град в Италия.

Виж Италианска литература и Парма

Павел Орозий

Страница от манускрипта „История“ на Орозий, Флоренция Павел Орозий (Paulus Orosius, * ок. 385; † ок. 418) е иберийски късноантичен историк и християнски теолог.

Виж Италианска литература и Павел Орозий

Падуа

Падуа (Padua; Padova, Пàдова) е град в Североизточна Италия, център на провинция Падуа в област (регион) Венето.

Виж Италианска литература и Падуа

Падуански университет

Падуанският университет (Università degli Studi di Padova) е университет в град Падуа, Италия.

Виж Италианска литература и Падуански университет

Панталоне

Панталоне Панталоне (Pantalone; Pantalon) е персонаж от италианската комедия дел арте.

Виж Италианска литература и Панталоне

Паоло Джордано

Паоло Джордано (Paolo Giordano) е италиански физик и писател на бестселъри в жанра съвременен роман.

Виж Италианска литература и Паоло Джордано

Папа

Папа Римски (papa, и πάππας – в пр. отец, баща) е глава и върховен суверенен йерарх(понтифекс, понтифик) (Pontifex Romanus – римски понтифекс, или Pontifex Maximus – върховен суверенен понтифекс) на Римокатолическата църква, а в международното право – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта.

Виж Италианска литература и Папа

Пистоя

Писто̀я (Pistoia) е град и община в Италия, в региона Тоскана, между Пиза и Флоренция.

Виж Италианска литература и Пистоя

Пиза

Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.

Виж Италианска литература и Пиза

Пий II

Пий II (Pius PP., със светско име Енеа Силвио Пиколомини, Enea Silvio Piccolomini) е 210-ия по ред папа на Римокатолическата църква, заемащ папския престол от 19 август 1458 г.

Виж Италианска литература и Пий II

Пиндар

Пиндар (Πίνδαρος; Pindarus) е древногръцки поет.

Виж Италианска литература и Пиндар

Пиетро Помпонаци

Пиетро Помпонаци (Pietro Pomponazzi) е италиански философ.

Виж Италианска литература и Пиетро Помпонаци

Пиетро Аретино

Пиетро Аретино (Pietro Aretino) (20 април 1492, Арецо – 21 октомври 1556, Венеция) е италиански писател и публицист, сатирик, есеист и драматург, един от водещите италиански автори на своето време.

Виж Италианска литература и Пиетро Аретино

Пиетро Ломбардо

Пиетро Ломбардо (Pietro Lombardo) е италиански скулптор и архитект на ранния Ренесанс.

Виж Италианска литература и Пиетро Ломбардо

Пиер Паоло Пазолини

Пиер Паоло Пазолини (Pier Paolo Pasolini) е италиански писател, режисьор, публицист.

Виж Италианска литература и Пиер Паоло Пазолини

Пиердоменико Бакаларио

Пиердомèнико Бакалàрио (Pierdomenico Baccalario) е италиански журналист, сценарист, литературен агент и плодовит писател на произведения в жанра фентъзи, научна фантастика, приключенски роман и детска литература.

Виж Италианска литература и Пиердоменико Бакаларио

Пиеро Анджела

Пиеро Доменико Анджела e известен италиански научен популяризатор, журналист, телевизионен водещ и писател.

Виж Италианска литература и Пиеро Анджела

Плутарх

Плутарх(на гръцки: Πλούταρχος) е древногръцки историк, биограф, есеист и философ - платонист.

Виж Италианска литература и Плутарх

Плавт

Комедията ''Amphitryon'' (''Amphitruo'') на Плавт (15 век) Тит Макций Плавт (Titus Maccius Plautus; * 250 пр.н.е. в Сарсина, Романя, (днес Емилия-Романя), Италия; † 184 пр.н.е. в Рим) e от първите поети на комедии в Древен Рим.

Виж Италианска литература и Плавт

Постмодернизъм

Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“.

Виж Италианска литература и Постмодернизъм

Поцуоли

Поцуо̀ли (Pozzuoli, на латински: Puteoli) е пристанищен град и община в Южна Италия, близо до Неапол.

Виж Италианска литература и Поцуоли

Позитивизъм

Позитивизмът (positivisme, от латински positivus – даден, съществуващ) е направление в методологията на науката, което обявява емпиричните изследвания за единствен източник на истинското, действително знание, и което отрича познавателната ценност на философското изследване.

Виж Италианска литература и Позитивизъм

Политическа корупция

#пренасочване Корупция.

Виж Италианска литература и Политическа корупция

Полемика

Полемика е аргументиране или спор, предявени срещу мнение, доктрина или лице.

Виж Италианска литература и Полемика

Поет

Карл Шпицвег, „Бедният поет“ (1839) Поетите и поетесите са писатели, които пишат и творят предимно в литературния жанр поезия, или поне са по-скоро известни с поезията си, отколкото с прозата си.

Виж Италианска литература и Поет

Поезия

Поезията (ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества, в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.

Виж Италианска литература и Поезия

Петър (апостол)

Свети Петър (Petrus; Petros, на сирийски/арамейски: ܫܸܡܥܘܿܢ ܟܹ݁ܐܦ݂ܵܐ, Shemayon Keppa, Simon Peter, † ок. 64 г. или ок. 68г. в Рим), разпънат мъченически с главата надолу и е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус според християнството.

Виж Италианска литература и Петър (апостол)

Перуджа

Перуджа (Perugia) е община и главен град на региона Умбрия в Централна Италия близо до река Тибър и главния град на провинция Перуджа.

Виж Италианска литература и Перуджа

Пепеляшка

Пепеляшка и феята Пепеляшка на бала, илюстрация на Гюстав Доре, 1897 Пепеляшка пробва стъклената пантофка Пепеляшка е популярна народна приказка, позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти.

Виж Италианска литература и Пепеляшка

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Италианска литература и Османска империя

Отшелничество

индуистки отшелници, до храма Пашупатинат в Катманду Отшелничество, анахоретство – аскетическо отречение поради различни убеждения от цивилния живот с максимално ограничение от външни връзки и усамотен живот в пустинни места.

Виж Италианска литература и Отшелничество

Отлъчване от Църквата

Отлъчване, папа Григорий IX Отлъчването от Църквата е практикуваната в някои религии мярка на наказание за действия, несъвместими с одобрените от църквата догми и правила на живот.

Виж Италианска литература и Отлъчване от Църквата

Отечество (издателство)

„Отечество“ е бивше българско издателство, специализирано в издаването на художествена литература, главно детски книги от български автори.

Виж Италианска литература и Отечество (издателство)

Отечествен фронт (издателство)

Издателство „Отечествен фронт“ е орган на българската обществено-политическа организация и партийна коалиция Отечествен фронт.

Виж Италианска литература и Отечествен фронт (издателство)

Ориана Фалачи

Ориàна Фалàчи (Oriana Fallaci) е италианска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанровете „съвременен роман“ и „публицистика“.

Виж Италианска литература и Ориана Фалачи

Обсидиан (издателство)

Издателство „Обсидиан“ е частно издателство в България, създадено през юни 1992 г.

Виж Италианска литература и Обсидиан (издателство)

Овидий

Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.

Виж Италианска литература и Овидий

Одисея

Одисея (гр. Ὀδυσσεία) е втората голяма древногръцка епическа поема, за чийто автор се смята Омир.

Виж Италианска литература и Одисея

Окситания

Окситания (Région Occitanie; на окситански Region Occitània) е регион в Югозападна Франция.

Виж Италианска литература и Окситания

Омир

Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.

Виж Италианска литература и Омир

Аскетизъм

Аскетизъмът (ἄσκησις – упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.

Виж Италианска литература и Аскетизъм

Аушвиц

Главен вход към Аушвиц II – Биркенау 290x290пкс Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война.

Виж Италианска литература и Аушвиц

Атически диалект

Атическият старогръцки диалект е престижният диалект (разновидност) на старогръцкия език и е бил говорен в Атика, което включва и Древна Атина.

Виж Италианска литература и Атически диалект

Атина (богиня)

Атина Глава на Атина, детайл от бронзова стамноидна ситула, 340 – 320 г. пр. Хр., част от Колекцията на Васил Божков, София, България Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии.

Виж Италианска литература и Атина (богиня)

Ацо VII д’Есте

Ацо VII д’Есте, известен също като Ацо Новело (Azzo VII d’Este, Azzo Novello, * 1205, † 16 февруари 1264) е от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г.

Виж Италианска литература и Ацо VII д’Есте

Артур

Крал Артур Крал Артур (King Arthur) е легендарен вожд на британците от V – VI век, централна фигура в митологията на Великобритания.

Виж Италианска литература и Артур

Аристотел

Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.

Виж Италианска литература и Аристотел

Арлекино

Арлекино, по-рядко Арлекин (Arlecchino; Arlequin) е един от най-типичните и популярни персонажи от италианската Комедия дел арте.

Виж Италианска литература и Арлекино

Арнолд Брешански

Арнолд Брешански (Arnaldo da Brescia) (ок. 1100 – 18 юни 1155) – италиански религиозен, политически и обществен деец.

Виж Италианска литература и Арнолд Брешански

Арецо

Тази статия се отнася за град Арецо.

Виж Италианска литература и Арецо

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Виж Италианска литература и Австрия

Августин Блажени

Аврелий Августин (Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.

Виж Италианска литература и Августин Блажени

Авиньон

Авиньо̀н (Avignon, Avignoun) е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг.

Виж Италианска литература и Авиньон

Ад

Aдът — детайл от стенопис от църквата „Св. Никола“ в с. Радуил Адът (наричан също пъкъл, преизподня, пекло или геена огнена) в религията, фолклора и митологията представлява задгробен свят, противоположност на рая; място, където изтърпяват вечното си наказание падналите ангели и душите на грешните хора след смъртта.

Виж Италианска литература и Ад

Адам

Адам (אָדָם, букв. човек, Ἀδάμ, آدم) според библейското предание, повторено след това от свещените книги на други свързани религии, е първият човек, праотец на цялото човечество.

Виж Италианска литература и Адам

Аймерик дьо Пегиян

Аймерик/Емерик дьо Пегиян (Aimeric de Pegulhan) или също Аймери дьо Пегиян (Aimery de Peguilhan, Peguillan или Pégulhan), италианизирано на Емерико ди Пегиян (Emerico di Peguilain; * ок. 1175, в Пегиян; † ок.

Виж Италианска литература и Аймерик дьо Пегиян

Аймерик дьо Беланоа

Аймерик/Емерик дьо Беланоа или дьо Беланюa (Aimeric de Belenoi, de Belenuei или de Belenuoi), или също Аймери дьо Беланве или Аймерик дьо Бел (Aimeri de Belenvei, Aimerics de Bel) и други варианти, като Аймери дьо Бовоар (Aimeri de Beauvoir), Аймери дьо Беланюа (Aimeri de Belenoi), Аймерик дьо бел аню (Aymeric de bell enuech) или Наймерик дьо бел аноа (Naimerics de bel enoi) и др., е френски трубадур и шут от Гаскония, документиран от 1215 до 1242 г.

Виж Италианска литература и Аймерик дьо Беланоа

Академия дела Круска

Академия дела Круска, често само Круска (Crusca), е италианска институция (юридическо лице), която обединява учени и експерти по лингвистика и филология на италианския език.

Виж Италианска литература и Академия дела Круска

Албигойски кръстоносен поход

Тулузкото графство в навечерието на въстанието на Асеневци – 1180 г. Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209 – 1229) е 20-годишна военна операция, започната от Римокатолическата църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок.

Виж Италианска литература и Албигойски кръстоносен поход

Алберто Анджела

Алберто Анджела (Alberto Angela) е италиански палеонтолог, сценарист, журналист, телевизионен водещ, научен популяризатор и писател, автор на произведения в жанровете научно-популярна и историческа литература.

Виж Италианска литература и Алберто Анджела

Алберто Фортис

Алберто Фортис (Alberto Fortis) е италиански натуралист и фолклорист.

Виж Италианска литература и Алберто Фортис

Алберто Моравия

Албèрто Морàвия (Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Виж Италианска литература и Алберто Моравия

Алдо Мануцио

Алдо Мануцио (1449/1450 – 6 февруари 1515), е италиански печатар, основал печатница Алдино.

Виж Италианска литература и Алдо Мануцио

Алесандро Тасони

Алесандро Тасони (Alessandro Tassoni) (28 септември 1565, Модена – 26 април 1635, Модена) – италиански поет.

Виж Италианска литература и Алесандро Тасони

Алесандро д'Авения

Алесандро д'Авения (Alessandro D'Avenia) е италиански преподавател, сценарист и писател на бестселъри в жанра любовен роман.

Виж Италианска литература и Алесандро д'Авения

Алесандро Манцони

Алесандро Франческо Томазо Манцони (Alessandro Francesco Tommaso Manzoni) е класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“, есето „История на позорния стълб“ и други.

Виж Италианска литература и Алесандро Манцони

Алесандро Барико

Алесàндро Барѝко (Alessandro Baricco) е популярен италиански писател, журналист, драматург, режисьор, телевизионен автор, музикален критик, телевизионен и радио водещ, носител на Награда „Виареджо“ (1993).

Виж Италианска литература и Алесандро Барико

Алегория

Високия Ренесанс, много от които са от гръцката митология. Алегорията (от гръцки говоря публично) е начин преносно да се изрази смисъл, различен или допълващ буквалния.

Виж Италианска литература и Алегория

Александър III (папа)

Александър III е римски папа от 1159 до 1181 г.

Виж Италианска литература и Александър III (папа)

Александър III Македонски

Александър Велики Александър III Македонски или Александър Велики (Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.

Виж Италианска литература и Александър III Македонски

Антигона (Софокъл)

„Антигона“ (Ἀντιγόνη) е трагедия, написана от Софокъл.

Виж Италианска литература и Антигона (Софокъл)

Антонио Табуки

Антонио Табуки (Antonio Tabucchi) е съвременен италиански писател.

Виж Италианска литература и Антонио Табуки

Анахронизъм

Анахронизъм е погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие.

Виж Италианска литература и Анахронизъм

Анакреон

Анакреон (Ἀνακρέων ὁ Τήϊος) е древногръцки поет, смятан, наред с Архилох, за един от най-значимите автори на поезия на йонийски диалект.

Виж Италианска литература и Анакреон

Англия

А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.

Виж Италианска литература и Англия

Андреа Камилери

Андрèа Калòджеро Камилèри (Andrea Calogero Camilleri) е италиански писател, сценарист, театрален режисьор и драматург.

Виж Италианска литература и Андреа Камилери

Андреа Орканя

Андреа Орканя (Andrea Orcagna, роден Андреа ди Чоне ди Арканджело, Andrea di Cione di Arcangelo), е италиански художник, скулптор, архитект и поет.

Виж Италианска литература и Андреа Орканя

Андреа дел Верокио

''Кръщението Христово'', 1474 – 1475, Верокио и Леонардо. ''Статуя на Бартоломео Колеони'' Андреа дел Верокио (Andrea del Verrocchio) с рождено име Андреа ди Микеле ди Франческо Чони (Andrea di Michele Cioni; * ок.

Виж Италианска литература и Андреа дел Верокио

Анджело Полициано

Анджело Полициано (Angelo Poliziano, истинско име Анджело Амброджини, Angelo Ambrogini) е италиански поет, писател и драматург от времето на Ренесанса.

Виж Италианска литература и Анджело Полициано

Ани Виванти

Анна Емилия Виванти, наречена Ани Вивàнти (Annie Vivanti), е италианска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен и любовен роман.

Виж Италианска литература и Ани Виванти

Анна Банти

Анна Бàнти, псевдоним на Лучѝя Лопрèсти (Lucia Lopresti), е италианска писателка, изкуствоведка (с монографии за Лоренцо Лото, Диего Веласкес и Клод Моне), романистка (специалистка в историко-биографичния жанр), преводачка (от английски и френски) и есеистка.

Виж Италианска литература и Анна Банти

Апулей

Луций Апулей (Lucius Apuleius) е древноримски писател, философ и оратор с берберски произход.

Виж Италианска литература и Апулей

Апенински полуостров

Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.

Виж Италианска литература и Апенински полуостров

Наставка

Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.

Виж Италианска литература и Наставка

Натурализъм (литература)

Жерминал“. Натурализмът (naturalis – по природа, natura – природа) е литературно течение в европейската литература за периода 1880 – 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.

Виж Италианска литература и Натурализъм (литература)

Народна култура

„Народна култура“ е българско издателство, съществувало в периода 1945-2003 г., специализирано в издаването на художествена литература.

Виж Италианска литература и Народна култура

Народна младеж

„Народна младеж“ е бивше издателство на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, специализирано в издаването на младежка и детско-юношеска периодика и литература.

Виж Италианска литература и Народна младеж

Наполеон I

Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г.

Виж Италианска литература и Наполеон I

Николо Аманити

Николò Аманѝти (Niccolò Ammaniti) е италиански писател, сценарист и режисьор, лауреат на престижната италианска литературна награда „Стрега“ за 2007 г.

Виж Италианска литература и Николо Аманити

Николо Макиавели

Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.

Виж Италианска литература и Николо Макиавели

Нима това е човек

„Нима това е човек“ (Se questo è un uomo) е мемоарна книга на италианския писател Примо Леви, издаден през 1947 година.

Виж Италианска литература и Нима това е човек

Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г.

Виж Италианска литература и Нобелова награда за литература

Нов живот

„Нов живот“ (La Vita Nuova) е сборник с произведения на Данте Алигиери в периода 1283 – 1293 година.

Виж Италианска литература и Нов живот

Новара

---- Нова̀ра (Novara, на пиемонтски Noara, Ноара, на ломбардски Nuara, Нуара) е град и община в Северна Италия, административен център на провинция Новара в регион Пиемонт.

Виж Италианска литература и Новара

Неапол

Неапол (Napoli, от гръцкото Nea polis, Нов град) е третият по големина град в Италия след Рим и Милано.

Виж Италианска литература и Неапол

Неологизъм

Неологизъм (на гръцки език – νεολογισμός, от νέος – нов и λόγος – дума), новословие или новодумие в езикознанието е дума, която се е появила в езика и (в тесен смисъл) която е приета в научни речници.

Виж Италианска литература и Неологизъм

Неоплатонизъм

Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.

Виж Италианска литература и Неоплатонизъм

Равена

Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.

Виж Италианска литература и Равена

Рай

„Рай“, Ян Брейгел Рай или Едем според Библията е градина, създадена от Бога.

Виж Италианска литература и Рай

Рамбо дьо Вакейрас

Рамбò дьо Вакейрàс (Raimbaut de Vaqueiras, също de Vacqueiras и de Vacqueyras; * 1155/1180 или 1165 във Вакейрас, Прованс, † ок. 1207 близо до Солун, Солунско кралство) е известен южнофренски трубадур от Вакейрас в днешния френски департамент Воклюз, работил предимно в Италия.

Виж Италианска литература и Рамбо дьо Вакейрас

Рамбертино Бувалели

Рамбертино ди Гуидо Бувалели (* 1170/1180, Болоня; † септември 1221) е италиански поет, магистрат и дипломат, първият от ломбардските подести-трубадури през 13 век.

Виж Италианска литература и Рамбертино Бувалели

Ристоро

Ристоро д’Арецо или Ресторо (Restoro d'Arezzo) e бил италиански монахи учен живял през 13 век в Арецо.

Виж Италианска литература и Ристоро

Рисорджименто

Битката при Солферино – една от най-значителните битки в епохата на Рисорджименто.Рисорджименто (Risorgimento – възраждане) е политическо и обществено движение от 18 – 19 век, довело до обединяването на държавите на Апенинския полуостров и изграждането на италианска нация и национална държава.

Виж Италианска литература и Рисорджименто

Рицарство

„С Бога напред!“, худ. Едмънд Лейтън Рицарство е привилегировано средновековно съсловие (обикновено благородническо), което притежава военна подготовка и служи на представителите на по-висшите съсловия.

Виж Италианска литература и Рицарство

Рицарски роман

Първото издание на Амадис Галски на Гарси Родригес де Монталво, 1508 г. Рицарският роман (romanz) е жанр в средновековната западноевропейска литература, вид средновековен епос.

Виж Италианска литература и Рицарски роман

Рива

„Рива“ е индустриална група със седалище в Милано, Италия.

Виж Италианска литература и Рива

Римска литература

Римската литература е литературата на Древен Рим, а за целостта от писмените творби на латински език се използва термина латинска литература.

Виж Италианска литература и Римска литература

Римско право

С римско право се обозначава начинът за уреждане на обществените отношения като писани и/или спазвани правила и процедури, които довеждат до възникване на първата цялостна правна система в историята  – тази на Древен Рим и Римската империя, която се развивава във времето до падането на Византийската империя.

Виж Италианска литература и Римско право

Робер Анжуйски

Робер Анжуйски, наречен Мъдрия (* 1277, Торе ди Сант Еразмо; † 20 януари 1343, Неапол) e първи херцог на Калабрия (1296 – 1309), крал на Неапол, граф на Прованс и на Форкалкие, и титулярен крал на Йерусалим (1309 – 1343) от Анжуйска династия (клон на Сицлианските Анжуйци).

Виж Италианска литература и Робер Анжуйски

Роберто Савиано

Робèрто Савиàно (Roberto Saviano) е италиански журналист, сценарист и писател на произведения в жанровете „трилър“, „публицистика“ и „документалистика“.

Виж Италианска литература и Роберто Савиано

Романя

Романя (Romagna, Rumâgna, Die Romanei, на лангобардски: Romania) е историческа област в Северна Италия, регион Емилия-Романя.

Виж Италианска литература и Романя

Романтизъм

„Странник над море от мъгла“ (1818), Каспар Давид Фридрих„Смъртта на Сарданапал“ (1827) от Йожен Дьолакроа взима ориенталната си тема от пиеса на лорд Байрон. „Утро“ (1808), Филип Ото Рунге Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на XVIII век в Европа и достига своя апогей в периода 1800 – 1850 г.

Виж Италианска литература и Романтизъм

Революции от 1848 година

Революциите от 1848 година, или Пролетта на народите, както и Годината на революциите са поредица от обществени трусове с различен мащаб и характер, които засягат почти целия европейски континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.

Виж Италианска литература и Революции от 1848 година

Реканати

Рекана̀ти (Recanati) е град и община в централна Италия, провинция Мачерата, регион Марке.

Виж Италианска литература и Реканати

Рене Декарт

Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.

Виж Италианска литература и Рене Декарт

Ренесанс

банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.

Виж Италианска литература и Ренесанс

Ренесансов хуманизъм

заглавие.

Виж Италианска литература и Ренесансов хуманизъм

Сузана Тамаро

Сузàна Тамàро (Susanna Tamaro) е италианска режисьорка и писателка на произведения в жанровете „драма“, „любовен роман“, „детска литература“ и „мемоари“.

Виж Италианска литература и Сузана Тамаро

Строфа

Строфата (от старогръцки: στροφή — обръщане) е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението.

Виж Италианска литература и Строфа

Стари италиански държави

Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г.

Виж Италианска литература и Стари италиански държави

Старогръцки език

Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.

Виж Италианска литература и Старогръцки език

Стефания Аучи

Стефàния Àучи (Stefania Auci) е италианска писателка на произведения исторически роман, любовен роман, фентъзи, хорър и драма.

Виж Италианска литература и Стефания Аучи

Сципион Африкански

Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е.), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република.

Виж Италианска литература и Сципион Африкански

Схоластика

„Атинската школа“, Рафаело от 1511 – 12 г. Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.) Схола́стиката (σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети.

Виж Италианска литература и Схоластика

Средна класа

#виж Социална класа.

Виж Италианска литература и Средна класа

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Виж Италианска литература и Средновековие

Средновековна комуна

Средновековните комуни (или общини) са форма на местно самоуправление, която се възприема от много градове и райони през Средните векове в Западна Европа.

Виж Италианска литература и Средновековна комуна

Средновековна литература

Първа страница от ръкописа на „Беовулф“ Средновековната литература обхваща писмени творби, създадени в периода на Средновековието, започнал като датировка от падането на Западната римска империя (V век) до началото на Ранния ренесанс във Флоренция (късния XV век).

Виж Италианска литература и Средновековна литература

Сатира

„Le satire e l'epistole di Q. Orazio Flacco“, 1814 г. Сатирата е литературен похват, който осмива хора или явления, разобличава и критикува социални и човешки пороци.

Виж Италианска литература и Сатира

Сардзана

Сардза̀на (Sarzana) е град и община в северозападна Италия, провинция Специя, регион Лигурия.

Виж Италианска литература и Сардзана

Сардинско кралство (1324 – 1720)

Сардинското кралство официално се ражда в Рим като Кралство Сардиния и Корсика. На 4 април 1297 г.

Виж Италианска литература и Сардинско кралство (1324 – 1720)

Сардиния

Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.

Виж Италианска литература и Сардиния

Савойска династия

280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.

Виж Италианска литература и Савойска династия

Савона

---- Саво̀на (Savona, на местния диалект Sann-a, Сан-а) е пристанищен град и община в Северна Италия, административен център на провинция Савона в регион Лигурия.

Виж Италианска литература и Савона

Салватор Роза

Салватор Роза (Salvator Rosa), (Неапол, 22 юли 1615 – Рим, 15 март 1673) е италиански художник, гравьор и поет от епохата Барок.

Виж Италианска литература и Салватор Роза

Салваторе Куазимодо

Салваторе Куазимодо (Salvatore Quasimodo) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Салваторе Куазимодо

Салерно

Салѐрно (Salerno) е град и община в Южна Италия.

Виж Италианска литература и Салерно

Самюъл Бекет

Самюъл Баркли Бекет (Samuel Beckett) е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 година.

Виж Италианска литература и Самюъл Бекет

Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция, Италия.

Виж Италианска литература и Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)

Сантиментално пътешествие из Франция и Италия

„Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“ е роман на Лорънс Стърн, написан и публикуван през 1768 г., малко преди смъртта на Стърн.

Виж Италианска литература и Сантиментално пътешествие из Франция и Италия

Сандро Ботичели

Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445 – 1510), по-известен като Сандро Ботичели (Sandro Botticelli), е италиански художник.

Виж Италианска литература и Сандро Ботичели

Свети престол

Светият престол (Santa Sede) e епископската юрисдикция на Католическата църква в Рим.

Виж Италианска литература и Свети престол

Свещена Римска империя

Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.

Виж Италианска литература и Свещена Римска империя

Сицилия

Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.

Виж Италианска литература и Сицилия

Сицилианска вечерня

Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г.

Виж Италианска литература и Сицилианска вечерня

Сицилианско кралство

Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е историческа държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г.

Виж Италианска литература и Сицилианско кралство

Сибила Алерамо

Сибѝла Алерàмо, псевдоним на Марта Феличѝна Фàчо, наречена „Рина“ (detta Rina), е италианска писателка, поетеса и журналистка.

Виж Италианска литература и Сибила Алерамо

Сиела

„Сиела“ е компания, утвърдена като едно от водещите издателства, притежател на верига книжарници и интегратор на информационни системи в областта на търговската информация, правото и бизнеса.

Виж Италианска литература и Сиела

Сиена

Сиѐна (Siena) е град в регион Тоскана, Италия.

Виж Италианска литература и Сиена

Скандиано

Скандиа̀но (Scandiano, на местен диалект Scandiân, Скандиан) е град и община в северна Италия, провинция Реджо Емилия, регион Емилия-Романя.

Виж Италианска литература и Скандиано

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Виж Италианска литература и Солун

Сонет

Петрарка, който популяризира сонета Сонетът (sonetto; sonet; sonus – звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен.

Виж Италианска литература и Сонет

Списък на владетелите на Сицилия

Списък на владетелите на Сицилия.

Виж Италианска литература и Списък на владетелите на Сицилия

Списък на произведенията на италиански автори на български

Това е списък на произведенията към декември 2023 г.

Виж Италианска литература и Списък на произведенията на италиански автори на български

Северна Италия

Северна Италия Северна Италия (Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.

Виж Италианска литература и Северна Италия

Северозапад

Северозапад е една от спомагателните посоки на света.

Виж Италианска литература и Северозапад

Търговска гилдия

Търговската гилдия е основната форма на организация на търговци от един търговски сектор, с цел формулиране и представляване на техните общи интереси.

Виж Италианска литература и Търговска гилдия

Труд (издателство)

Книгоиздателска къща „Труд“ е частно издателство в България, основано през 1992 година в София.

Виж Италианска литература и Труд (издателство)

Тривиум

В средновековните университети тривиум (trivium) обхващал трите преподавани в началото предмети: граматика, логика и реторика.

Виж Италианска литература и Тривиум

Троянска война

Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска.

Виж Италианска литература и Троянска война

Троил и Кресида

„Троил и Кресида“ (Troilus and Cressida) е пиеса от Уилям Шекспир.

Виж Италианска литература и Троил и Кресида

Тит Ливий

Тит Ливий (Titus Livius) е сред най-известните римски историци.

Виж Италианска литература и Тит Ливий

Тициано Терцани

Тициано Терцани (Tiziano Terzani) е италиански журналист и писател, известен най-вече с обширните си познания за Източна Азия от ХХ век и с това, че е един от малкото западни репортери, свидетели както на падането на Сайгон в ръцете на Виет Конг и падането на Пном Пен в ръцете на Червените кхмери в средата на 70-те години на XX век.

Виж Италианска литература и Тициано Терцани

Тибул

Tibullus Албий Тибул (Albius Tibullus, Tibull; * 55 пр.н.е.; † 19/18 пр.н.е.), е римски елегик, роден през 55 пр.н.е. от първоначално богат коннически род, който през гражданските войни е загубил голяма част от собствеността си.

Виж Италианска литература и Тибул

Тоскански диалект

Тосканският диалект (Dialetto toscano) е италиански диалект, който се говори в Тоскана, една от регионите на Италия.

Виж Италианска литература и Тоскански диалект

Тоскана

Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.

Виж Италианска литература и Тоскана

Торино

Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.

Виж Италианска литература и Торино

Торкуато Тасо

Дьолакроа Торкуато Тасо (Torquato Tasso) (11 март 1544 - 25 април 1595) е италиански поет от 16 век, най-известен с поемата си „Освободеният Йерусалим“ (1580), където описва много образно борбата между християните и мюсюлманите в края на Първия кръстоносен поход, при обсадата на Йерусалим.

Виж Италианска литература и Торкуато Тасо

Тома Аквински

Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино Thomas Aquinas; Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ.

Виж Италианска литература и Тома Аквински

Томазо Кампанела

Томазо Кампанела (Tommaso Campanella; християнско име: Giovanni Domenico Campanella) е италиански философ, теолог, астролог и поет.

Виж Италианска литература и Томазо Кампанела

Терцина

Терцина (terzina от terzia rima – трета рима) е тристишна строфа.

Виж Италианска литература и Терцина

Теодорих Велики

ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).

Виж Италианска литература и Теодорих Велики

Урбино (херцогство)

Херцогството Урбино (Ducato (Contea) di Urbino) е херцогство на Свещената Римска империя в Марке в централна Италия от 1213 до 1625 г.

Виж Италианска литература и Урбино (херцогство)

Уго Фосколо

Уго Фосколо (6 февруари 1778 – 10 септември 1827) е италиански писател, асоцииран с неокласицизма и пре-романтизма.

Виж Италианска литература и Уго Фосколо

Уголино дела Герардеска

Уголино дела Герардеска (Ugolino della Gherardesca; * ок. 1220, Пиза; † март 1289, Пиза) е граф на Доноратико, командир на флот и шеф на могъщата фамилия Дела Герардеска, един от водещите политици на Град-Република Пиза.

Виж Италианска литература и Уголино дела Герардеска

Уилям Шекспир

Уѝлям Шѐкспир (William ShakespeareФамилното име на Шекспир, освен в наложилата се в наши дни форма Shakespeare, е изписвано и по други начини: Shaxpere, Shakspere, Shak-speare, Shake-speare. За правописа и произношението на името на Шекспир виж Fausto Cercignani, Shakespeare's Works and Elizabethan Pronunciation, Oxford, Clarendon Press, 1981, c.

Виж Италианска литература и Уилям Шекспир

Умбрия

Умбрия (Umbria) е административен регион в Централна Италия.

Виж Италианска литература и Умбрия

Умберто Еко

Умберто Еко (Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист.

Виж Италианска литература и Умберто Еко

Унискорп

„Унискорп“ е частно издателство в България, основано през 1996 г., със седалище София.

Виж Италианска литература и Унискорп

Футуризъм

Футуризмът (futurum – бъдеще) е художествено направление в изобразителното изкуство, литературата и музиката от 1910-те и 1920-те години.

Виж Италианска литература и Футуризъм

Франсоа Рабле

Франсоа Рабле (François Rabelais) е френски ренесансов писател, автор на „Гаргантюа и Пантагрюел“.

Виж Италианска литература и Франсоа Рабле

Франц Кафка

Франц Кафка (Franz Kafka) е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.

Виж Италианска литература и Франц Кафка

Франциск от Асизи

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монахсветец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден.

Виж Италианска литература и Франциск от Асизи

Францискански орден

Францисканският орден е римокатолически християнски монашески орден, който следва примера и учението на свети Франциск от Асизи.

Виж Италианска литература и Францискански орден

Франция

Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.

Виж Италианска литература и Франция

Франческо Петрарка

Франческо Петрарка (Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист.

Виж Италианска литература и Франческо Петрарка

Франческо Фиорети

Франческо Фиорети (Francesco Fioretti) е италиански писател на произведения в жанра исторически трилър.

Виж Италианска литература и Франческо Фиорети

Фридрих II (Свещена Римска империя)

ФридрихII Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.).

Виж Италианска литература и Фридрих II (Свещена Римска империя)

Френсис Бейкън

Френсис Бейкън (Francis Bacon) е английски философ, юрист, политик и писател.

Виж Италианска литература и Френсис Бейкън

Френска революция

Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.

Виж Италианска литература и Френска революция

Френска литература

Титулна страница на „Гаргантюа и Пантагрюел“ (Лион, 1571 г.). Френската литература е литература, писана на френски език, особено от граждани на Франция.

Виж Италианска литература и Френска литература

Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.

Виж Италианска литература и Френски език

Фабио Воло

Фàбио Вòло (Fabio Volo), псевдоним на Фàбио Луѝджи Бòнети (Fabio Luigi Bonetti), е италиански актьор, радио и телевизионен водещ, сценарист, дубльор и писател – автор на произведения в жанра „съвременен роман“.

Виж Италианска литература и Фабио Воло

Филипино Липи

Филипино Липи е италиански художник от Флорентинската школа на късното куатроченто, син на художника Фра Филипо Липи.

Виж Италианска литература и Филипино Липи

Филипо Томазо Маринети

Филипо Томазо Маринети (Filippo Tommaso Marinetti) е италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на 20 век, футуризма.

Виж Италианска литература и Филипо Томазо Маринети

Философия

Платон (''ляво'') и Аристотел (''дясно''): детайл от ''Атинската школа'' на Рафаело, 1509 Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света.

Виж Италианска литература и Философия

Фиезоле

Фиезоле (Fiesole) е град в провинция Флоренция, регион Тоскана в Италия.

Виж Италианска литература и Фиезоле

Флавий Вегеций Ренат

Публий Флавий Вегеций Ренат (Flavius Vegetius Renatus; Publius Flavius Vegetius Renatus) е военен историк и теоретик през края на 4 век.

Виж Италианска литература и Флавий Вегеций Ренат

Флоренция

Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.

Виж Италианска литература и Флоренция

Форли

Форлѝ (Forlì) е град и община в източната част на Северна Италия.

Виж Италианска литература и Форли

Фолиньо

Фолиньо (Foligno) e град и община в Централна Италия.

Виж Италианска литература и Фолиньо

Ферара

---- Фера̀ра (Ferrara) е град и община в Северна Италия, център на провинция Ферара в регион Емилия-Романя.

Виж Италианска литература и Ферара

Федерико Моча

Федерико Моча (Federico Moccia) е италиански режисьор, сценарист и писател на бестселъри в жанра любовен роман.

Виж Италианска литература и Федерико Моча

Хуго Капет

Хуго Капет (Hugo Kapet; Hugues Capet, произнася се Юг Капѐ) е крал на Франция от 987 до 996 г.

Виж Италианска литература и Хуго Капет

Хуманитарни науки

Бюст на гръцкия философ Платон, римско копие. Хуманитарните науки (или хуманитаристика) са академични дисциплини, които изучават аспекти на човешкото общество и култура.

Виж Италианска литература и Хуманитарни науки

Хуманизъм

Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия.

Виж Италианска литература и Хуманизъм

Харити

Харити в древногръцката митология са богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота.

Виж Италианска литература и Харити

Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

ХайнрихVII (Heinrich VII; * ок. 1275, Валансиен, Франция; † 24 август 1313, Буонконвенто, близо до Сиена, Италия) – граф на Люксембург от 1288 година, крал на Германия (римско-немски крал) от 27 ноември 1308 година, император на Свещената Римска империя от 29 юни 1312 година.

Виж Италианска литература и Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

Хипербола (литература)

Хиперболата в литературата е вид троп или стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях.

Виж Италианска литература и Хипербола (литература)

Хоенщауфен

Хоенщауфен, наричани Щауфени или Швабската династия (Staufer; Hohenstaufen) са швабски благороднически род, който през 12 и 13 век дава множество швабски херцози и немско-римски крале и императори.

Виж Италианска литература и Хоенщауфен

Херцогство Ферара

Херцогството Ферара (Ducatus Ferrariensis; Ducato di Ferrara) е херцогство на италианската фамилия Есте в днешната провинция Ферара със столица град Ферара.

Виж Италианска литература и Херцогство Ферара

Херкулес

Херкулес (Herculës) е древноримското име на героя от древногръцката митология Херакъл (или Хераклес), надарен с необичайна сила.

Виж Италианска литература и Херкулес

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.

Виж Италианска литература и Цицерон

Целестин V

Свети папа Целестин V (Santo Papa Caelestinus V), роден Пиетро Анджеларио (Piettro Angelario) е отшелник, избран за глава на католическата църква на 5 юли 1294 г.

Виж Италианска литература и Целестин V

Цензура

259п Цензурата (censura) е потискане и контрол върху словото, публичното общуване или други форми на човешката изява, въз основа на това, че такива форми се считат за неприемливи, вредни, чувствителни или политически неправилни или неудобни.

Виж Италианска литература и Цензура

Чистилище

Изображение на огненото чистилище от Людовико Карачи В римокатолическата теология чистилището (Purgatorium; „да очистя, да пречистя“) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в рая.

Виж Италианска литература и Чистилище

Четвърти кръстоносен поход

Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство.

Виж Италианска литература и Четвърти кръстоносен поход

Чезаре Павезе

Чезаре Павезе (Cesare Pavese) (9 септември 1908 – 27 август 1950) е италиански писател, поет и критик, антифашист.

Виж Италианска литература и Чезаре Павезе

Чезаре Дзаватини

Чезаре Дзаватини (Cesare Zavattini) е италиански журналист, писател и сценарист.

Виж Италианска литература и Чезаре Дзаватини

Шарл Бодлер

Шарл Пиер Бодлер (Charles Pierre Baudelaire) е френски поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век.

Виж Италианска литература и Шарл Бодлер

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов (Charles Augustin de Sainte-Beuve) е френски литературовед и литературен критик, една от водещите фигури на френския литературен Романтизъм.

Виж Италианска литература и Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов

Швабия

окръг Швабия. Карта на населените места в Швабия през 1572 г. Швабия (Schwaben или Schwabenland) е историческа и етнографска област в границите на Германия.

Виж Италианска литература и Швабия

Шест лица търсят автор

„Шест лица търсят автор“ (Sei personaggi in cerca d'autore) е пиеса на италианския драматург Луиджи Пирандело, написана и поставена за първи път през 1921 година.

Виж Италианска литература и Шест лица търсят автор

Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.

Виж Италианска литература и Юлий Цезар

Яков Ворагински

Яков Ворагински (Jacobus de Voragine) е италиански духовник и писател.

Виж Италианска литература и Яков Ворагински

Маса и Карара

Маса и Карара (Provincia di Massa e Carrara) е провинция в Италия, разположена в севернозападната част на Тоскана.

Виж Италианска литература и Маса и Карара

Марсилио Фичино

Марсилио Фичино (Marsilio Ficino; Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс.

Виж Италианска литература и Марсилио Фичино

Маргарет Мацантини

Мàргарет Мацантѝни (Margaret Mazzantini) е италианска актриса, драматург, сценаристка и писателка на произведения в жанровете „драма“ и „любовен роман“.

Виж Италианска литература и Маргарет Мацантини

Маринизъм

„Бредерод напуска Хелевутслоус“ на Симон де Влигер е класически пример за маринизъм в изобразителното изкуство Маринизъм е форма на изобразително изкуство (тоест живопис, рисунка, щампа и скулптура), която изобразява или черпи основното си вдъхновение от морето в различните му състояния или от морски сцени и кораби.

Виж Италианска литература и Маринизъм

Маркграфство Салуцо

Маркграфството Салуцо (Marchesato di Saluzzo) е маркграфство на Свещената Римска империя в Пиемонт от 1142 г.

Виж Италианска литература и Маркграфство Салуцо

Маркграфство Монферат

Монфератски пейзаж Маркграфството Монферат (Marchesato del Monferrato; Markgrafschaft Montferrat) е маркграфство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия през 967 – 1574 г.

Виж Италианска литература и Маркграфство Монферат

Марко Поло

Ма̀рко По̀ло (Marco Polo) е венециански търговец, пътешественик и изследовател.

Виж Италианска литература и Марко Поло

Магн Феликс Енодий

Магн Феликс Енодий (Magnus Felix Ennodius; * 473 или 474, вероятно в Арл; † 17 юли 521, Павия), наричан и Енодий от Павия, е епископ на Павия и пише християнски произведения на латински.

Виж Италианска литература и Магн Феликс Енодий

Мадригал

Мадригал (madrigale; madrigale или matricale) е музикално-поетическо произведение с любовно-лирическо съдържание.

Виж Италианска литература и Мадригал

Маласпина

Герб на фамилията Маласпина Герб на фамилията Маласпина Герб на фамилията Маласпина Маласпина (Malaspina) са италианска благородническа фамилия от лангобардски произход, която владяла в Луниджана и от 14 век маркграфството Маса и Карара в Лигурия в Тоскана.

Виж Италианска литература и Маласпина

Мантуа

Мантуа (Mantova, Мантова) е град и община в Северна Италия, намиращ се в региона Ломбардия в Северна Италия, недалеч от границата с регионите Венето и Емилия-Романя, на 153 км югоизточно от Милано и на 145 км югозападно от Венеция.

Виж Италианска литература и Мантуа

Манфред

Манфред (* 1232, Веноза, Сицилианско кралство; † 26 февруари 1266, Беневенто, Сицилианско кралство) е крал на Сицилия от 1258 до 1266.

Виж Италианска литература и Манфред

Манфред (поема)

„Манфред“ („Manfred“) е философска и драматична поема – трагедия на лорд Байрон, публикувана за първи път изцяло през юни 1817 г.

Виж Италианска литература и Манфред (поема)

Манфред III (Салуцо)

Манфред III дел Васто (Manfredo III del Vasto, † 1244) от род Алерамичи e маркграф на Салуцо от 1215 до 1244 г.

Виж Италианска литература и Манфред III (Салуцо)

Маниеризъм

В картината на Пармиджанино „Мадона с дългия врат“ (1534 – 40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство.

Виж Италианска литература и Маниеризъм

Мишел дьо Монтен

Мишѐл Екѐм дьо Монтѐн (Michel Eyquem de Montaigne) е френски философ и писател от епохата на Ренесанса.

Виж Италианска литература и Мишел дьо Монтен

Мирен договор от Като Камбрези (1559)

Мирният договор от Като Камбрези (Traités du Cateau-Cambrésis, Pace di Cateau-Cambrésis) от 2 – 3 април 1559 г.

Виж Италианска литература и Мирен договор от Като Камбрези (1559)

Микеланджело Буонароти

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.

Виж Италианска литература и Микеланджело Буонароти

Милано

Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.

Виж Италианска литература и Милано

Модернизъм

Падаща вода'' от Франк Лойд Райт, Милрън, Пенсилвания, 1937. ''Падаща вода'' е една от най-известните сгради на Райт. Модернизмът е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество в края 19-и и началото на 20-и век.

Виж Италианска литература и Модернизъм

Модена

Мо́дена (Modena) е град и община в Северна Италия, регион Емилия-Романя, административен център на едноименната провинция.

Виж Италианска литература и Модена

Молиер

Жан-Батѝст Поклѐн (Jean-Baptiste Poquelin), сценично име Молиер (Molière), е френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира.

Виж Италианска литература и Молиер

Монтекасино (абатство)

Абатство „Монтекасино“ (Montecassino или Monte Cassino) е католическо бенедиктинско абатство в Италия, един от най-значителните духовни центрове през Средновековието.

Виж Италианска литература и Монтекасино (абатство)

Месина

Месѝна (Messina) е пристанищен град в Южна Италия.

Виж Италианска литература и Месина

Метафора

Политическа карикатура от 1894 в списание ''„Пък“'' от илюстратора С.Д. Ерхарт, показва фермерка с надпис под нея „Демократическа партия“, защитена от торнадото на политическата промяна Лунна пътека, пощенска картичка от 1908, Източник ДАА Метафора в реториката (от старогръцки μεταφορά - метафора, „пренасям“, или в реториката - „пренос на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, постигано чрез използване на думи в преносен смисъл (напр.

Виж Италианска литература и Метафора

Метаморфози

„Метаморфози“ е поема на римския поет Овидий.

Виж Италианска литература и Метаморфози

Мелодрама

Мелодрама (от гръцките думи за „мелодия“ и „драма“) е жанр, към който могат да спадат произведения на различни изкуства (литературни творби, телевизионни сериали, широкоекранни филми, музикални и пр.) и който се характеризира с пресилен драматизъм, шумна изява на чувствата, известна повърхностност и даже кичозен ефект.

Виж Италианска литература и Мелодрама

Истрорумъни

Истрорумъните, наричани още Истровласи, Далмати, Морлаци, са местен романски народ в западната част на Балканите край Адриатическо море, които живеят днес в Хърватия (по крайбрежието на Далмация), както и разпръснати в Италия (в региона Фриули - Венеция Джулия), където са прогонени от югославските власти след 1945 г.

Виж Италианска литература и Истрорумъни

Историография

Историографията е наука, изучаваща историческото знание и методите и закономерностите на историческата наука.

Виж Италианска литература и Историография

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Италианска литература и Италия

Италианска съпротива

Участници в Италианската съпротива през 1944 година Италианската съпротива е съпротивително движение в Италия по време на германската окупация и марионетната Италианска социална република през Втората световна война.

Виж Италианска литература и Италианска съпротива

Италиански ренесанс

Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения.

Виж Италианска литература и Италиански ренесанс

Италиански неореализъм

Алдо Фабрици в ''Рим – открит град'' на Роберто Роселини Силвана Мангано в ''Горчив ориз'' на Джузепе Де Сантис Италианският неореализъм (Neorealismo) e направление в изкуството на кинематографията, зародило се в Италия в годините след Втората световна война (1943 – 1955).

Виж Италианска литература и Италиански неореализъм

Италиански език

Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Виж Италианска литература и Италиански език

Итало Калвино

Ѝтало Калвѝно (Italo Calvino) е италиански писател, есеист и журналист.

Виж Италианска литература и Итало Калвино

Итало Звево

Ѝтало Звèво (Italo Svevo), псевдоним на Арон Хектор Шмиц (Aron Hector Schmitz), е италиански писател и драматург от еврейски произход.

Виж Италианска литература и Итало Звево

Идиосинкразия

Идиосинкразия (от гръцки ιδιοσυνκρασία, букв. „собствен“ + „смесване“) в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда (срв.

Виж Италианска литература и Идиосинкразия

Изток-Запад (издателство)

Издателство „Изток-Запад“ е българско частно издателство, основано в София през есента на 2002 г.

Виж Италианска литература и Изток-Запад (издателство)

Изота Ногарола

Изòта Ногарòла (Isotta Nogarola) е ренесансова писателка и поетеса, хуманистка.

Виж Италианска литература и Изота Ногарола

Иисус Христос

Иисус (Исус) Христос (Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ‎, Йешуа – "Йехова е спасение“, Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.

Виж Италианска литература и Иисус Христос

Илария Тути

Илария Тути (Ilaria Tuti) е италианска писателка на произведения в жанра трилър, криминален роман и исторически роман.

Виж Италианска литература и Илария Тути

Илиада

Илиада (Ἰλιάς) е древногръцка епическа поема от Омир.

Виж Италианска литература и Илиада

Имперски викарий

Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя.

Виж Италианска литература и Имперски викарий

Името на розата

„Името на розата“ (Il nome della rosa) е първият роман на Умберто Еко, завършен през 1980 година.

Виж Италианска литература и Името на розата

Индро Монтанели

Индро Монтанели (Indro Montanelli) е италиански журналист, историк и много плодовит писател на произведения в жанра исторически роман, биография, пътепис, мемоари и публицистика.

Виж Италианска литература и Индро Монтанели

Инквизиция

Светата инквизиция, или както е по-широко известна, Инквизицията, (от лат. Inquisition – „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.

Виж Италианска литература и Инквизиция

Инокентий III

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.

Виж Италианска литература и Инокентий III

Жанет 45

„Жанет 45“ е издателска къща и полиграфически комплекс в Пловдив.

Виж Италианска литература и Жанет 45

Жонглиране

Картина на жонгльори (ок. 2000 г. пр. Хр.) Намерена в гробницата на фараон Кариса I в Египет Жонгльор е човек, който подхвърля разни предмети във въздуха продължително време, без да ги изпусне.

Виж Италианска литература и Жонглиране

Западна Римска империя

Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.

Виж Италианска литература и Западна Римска империя

Златното магаре

Метаморфозите на Апулей, които Августин Хипонски нарича Златното магаре (лат. Asinus aureus), е единственият древно римски роман на латински език, оцелял в своята цялост.

Виж Италианска литература и Златното магаре

Златен век (митология)

''Златната епоха'' Картина от Лукас КранахСтари, 1530,Старата пинакотека, Мюнхен Златната епоха или Златен век (χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология.

Виж Италианска литература и Златен век (митология)

Бял стих

Бял стихв поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест.

Виж Италианска литература и Бял стих

Брунето Латини

Брунето Латини (който подписва името си Burnectus Latinus на латински и Burnecto Latino на италиански; –1294) е италиански философ, учен, нотариус, политик и държавник.

Виж Италианска литература и Брунето Латини

Братство

#виж Братство (вестник).

Виж Италианска литература и Братство

Бригела

Бригела Бригела (Brighella) е персонаж от Комедия дел арте, може би един от най-странните герои.

Виж Италианска литература и Бригела

Бреша

Брѐша (Brescia, на брешански диалект: Brèsa или Bressa) е италианска община, вторият по големина град и община в северния италиански регион Ломбардия, след главния административен център Милано.

Виж Италианска литература и Бреша

Бретан

Бретан (Breizh, Bretagne) e полуостров във Франция.

Виж Италианска литература и Бретан

Бард (издателство)

Издателство „Бард“ е частно издателство в България, основано през 1991 година.

Виж Италианска литература и Бард (издателство)

Балдасаре Кастильоне

Балдасаре Кастильоне (Baldassare Castiglione) е италиански писател и дипломат.

Виж Италианска литература и Балдасаре Кастильоне

Битка при Беневенто (1266)

Битката при Беневенто е сражение, състояло се на 26 февруари 1266 г.

Виж Италианска литература и Битка при Беневенто (1266)

Библия

Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.

Виж Италианска литература и Библия

Библиотека Лауренциана

Интериор на читалнята на Библиотека Лауренциана Библиотека на Медичите Лауренциана (накратко Лауренциана, Biblioteca Medicea Laurenziana) е знаменита със своите манускрипти държавна библиотека на Италия, намираща се във Флоренция.

Виж Италианска литература и Библиотека Лауренциана

Божествена комедия

Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.

Виж Италианска литература и Божествена комедия

Болонски университет

Болонският университет (Università di Bologna) е най-старият съществуващ университет в Европа.

Виж Италианска литература и Болонски университет

Болоня

250px Боло̀ня (Bononia, което на местен диалект е Bulaggna, а на италиански е Bologna) е град в Северна Италия.

Виж Италианска литература и Болоня

Болоня (провинция)

#пренасочване Метрополен град Болоня.

Виж Италианска литература и Болоня (провинция)

Бонифаций II Монфератски

Бонифаций II Монфератски (Bonifacio II, „il Gigante“, „Гигантът“, * юли 1202, † 12 юни 1253 в Монкалво, Пиемонт) от род Алерамичи e маркграф от Монферат през 1225–1253 г.

Виж Италианска литература и Бонифаций II Монфератски

Бонифаций VIII

Папа Бонифаций VIII (Bonifacius P.P. VIII), роден под името Бенедето Каетани (Benedetto Caetani или Gaetani) е глава на римокатолическата църква от 1297 до 1303 г., 193-тия папа в традиционното броене.

Виж Италианска литература и Бонифаций VIII

Бонифаций Монфератски

Бонифаций I Монфератски (Bonifacio del Monferrato) (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз (маркграф) (1191 – 1207) в Италия, избран през 1201 г.

Виж Италианска литература и Бонифаций Монфератски

Боеций

Аниций Манлий Северин Боеций (Anicius Manlius Severinus Boethius) е римски философ, преводач и държавник.

Виж Италианска литература и Боеций

Бестселър

Бестселър (bestseller – „най-продаван“) е популярна книга, която попада в списък с най-продаваните.

Виж Италианска литература и Бестселър

Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий

„Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“ (Discorsi sopra la prima deca di Tito Livio) е произведение на италианския философ Николо Макиавели, писано в епохата на Ренесанса.

Виж Италианска литература и Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий

Бергамо

Бѐргамо (Bergamo, на местния диалект Bèrghem, Бѐргем) е град и община в Северна Италия.

Виж Италианска литература и Бергамо

Беатриса Савойска

#пренасочване Беатрис Савойска (1206 – 1266).

Виж Италианска литература и Беатриса Савойска

Беатриче Портинари

Хенри Холидей, въображаемата среща между Данте и Беатриче (с бялата рокля), придружена от нейната приятелка Вана (с червената рокля), на моста „Света Троица“ във Флоренция (1883) Беатрѝче Портинàри, наречена Бѝче (Bice), по мъж Беатриче де Барди (Beatrice de' Bardi; * 1265/66, Флоренция, † 8 юни 1290, пак там), според някои литературни критици е жената, която италианският поет и писател Данте Алигиери въплъщава в героинята си Беатриче – негова муза и вдъхновителка.

Виж Италианска литература и Беатриче Портинари

Белуно

---- Белу̀но (Belluno, на местен диалект Belùn, на ладински Belum) е град и община в Северна Италия, административен център на провинция Белуно в регион Венето.

Виж Италианска литература и Белуно

Бенедикт Нурсийски

Бенедикт Нурсийски (Benedictus Nursiae, San Benedetto di Norcia); * ок.

Виж Италианска литература и Бенедикт Нурсийски

Бепе Севернини

Бепе Севернини (Beppe Severgnini) е италиански журналист и писател на произведения в жанра публцистика и документалистика.

Виж Италианска литература и Бепе Севернини

Валерио Масимо Манфреди

Валèрио Мàсимо Манфрèди (Valerio Massimo Manfredi) е италиански историк, археолог, писател, журналист, сценарист и телевизионен водещ.

Виж Италианска литература и Валерио Масимо Манфреди

Висарион Никейски

Гробът на Василий Бесарион в ''Santi XII Apostoli'' в Рим Висарион Никейски или Василий Бесарион (Basilius Bessarion, * 2 януари 1403 в Трапезунд; † 18 ноември 1472 в Равена) е византийски теолог, хуманист, кардинал и титулярен латински патриархна Константинопол.

Виж Италианска литература и Висарион Никейски

Висконти

Вискòнти (Visconti) е едно от най-старите италиански благороднически семейства.

Виж Италианска литература и Висконти

Витория Колона

Витòрия Колòна (Vittoria Colonna; * април 1490 или 1492,Biography: (uchicago.edu). Посетено на 31 октомври 2023 г. Марино, † 25 февруари 1547, Рим) е италианска поетеса и маркиза на Пескара.

Виж Италианска литература и Витория Колона

Виторио Алфиери

Виторио Алфиери (Vittorio Alfieri) (16 януари 1749, Асти – 8 октомври 1803, Флоренция) – италиански поет и драматург, представител на Класицизма.

Виж Италианска литература и Виторио Алфиери

Виченца

Виченца (Vicenza) е град и община в италианската област Венето, столица на провинция Виченца.

Виж Италианска литература и Виченца

Вибий Секвестер

Вибий Секвестер (Vibius Sequester) е римски географ, писател и поет през 4 – 5 век.

Виж Италианска литература и Вибий Секвестер

Вилхелм VI (Монферат)

Вилхелм VI (Guglielmo di Monferrato; Wilhelm VI, † 17 септември 1225) е маркграф на Монферат в Италия.

Виж Италианска литература и Вилхелм VI (Монферат)

Винченцо Джоберти

Винченцо Джоберти (Vincenzo Gioberti) е италиански свещеник, философ и политик и първият председател на Камарата на депутатите на Кралство Сардиния, една от основните фигури на италианското Възраждане.

Виж Италианска литература и Винченцо Джоберти

Виола Ардоне

Виола Ардоне (Viola Ardone) е италианска писателка на произведения в жанра исторически роман, социална драма и детска литература.

Виж Италианска литература и Виола Ардоне

Виена

Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.

Виж Италианска литература и Виена

Владетелят

„Владетелят“ (Il Principe, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.

Виж Италианска литература и Владетелят

Война за испанското наследство

Войната за испанското наследство (guerra de sucesión española; на английски език: War of the Spanish Succession) е продължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитна война в Западна Европа, предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал Карлос II.

Виж Италианска литература и Война за испанското наследство

Вергилий

Публий Вергилий Марон (Publius Vergilius Maro) е древноримски поет, най-известен с трите си големи поеми „Буколики“ (или „Еклоги“), „Георгики“ и „Енеида“, макар че му се приписват и няколко по-кратки произведения, обикновено обединявани под името „Вергилиев сборник“.

Виж Италианска литература и Вергилий

Верона

Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.

Виж Италианска литература и Верона

Велизарий

Флавий Велизарий (Βελισάριος; Flavius Belisarius) (505 – 565) или Белисарий или Белисариус е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от най-известните пълководци.

Виж Италианска литература и Велизарий

Велик пост

Великият пост (или Велики пости, Света Четиридесетница) е период от 7 седмици (наричани и недели) в християнството (49-те дни преди Възкресение Христово/Великден).

Виж Италианска литература и Велик пост

Венанций Фортунат

Венанций Фортунат (Venantius Honorius Clementianus Fortunatus; * 540 във Valdobbiadene при Тревизо, Италия; † между 600 и 610 г. в Поатие, Франция) е поет и агиограф по времето на Меровингите и епископ на Поатие.

Виж Италианска литература и Венанций Фортунат

Венеция

Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.

Виж Италианска литература и Венеция

Венециански език

Венецианският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия.

Виж Италианска литература и Венециански език

Венецианският търговец

„Венецианският търговец“ (The Merchant of Venice) е една от най-известните пиеси на Уилям Шекспир, написана вероятно през 1596 г., в която се разказва за търговец от Венеция, който е заплашен да изтърпи тежко телесно наказание, след като не успява да се разплати с кредитора си - евреин, от когото е взел огромен заем за да услужи на приятел.

Виж Италианска литература и Венецианският търговец

Гьоте

#виж Йохан Волфганг фон Гьоте.

Виж Италианска литература и Гьоте

Гуидо Кавалканти

Гуидо Кавалканти (Guido Cavalcanti) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Гуидо Кавалканти

Гуидо Гуиницели

Гуидо Гуиницели (Guido Guinizelli) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Гуидо Гуиницели

Гуидо Гоцано

Гуидо Густаво Гоцано (Guido Gustavo Gozzano) е италиански поет и писател.

Виж Италианска литература и Гуидо Гоцано

Грация Деледа

Грация Мария Козима Дамяна Деледа (Grazia Maria Cosima Damiana Deledda), известна като Грàция Делèда (на сардински: Gràssia или Gràtzia Deledda) е италианска писателка, Нобелова лауреатка за литература през 1926 г.

Виж Италианска литература и Грация Деледа

Град държава

Град държава е политическа система, състояща се от един независим град (понякога и други територии), притежаващ суверенитет в своята територия, която е център на политическия, икономическия и културния живот.

Виж Италианска литература и Град държава

Григорий I

Григорий I Велики (Gregorius PP.), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (Gregorius Dialogus) е римски папа в периода 3 септември 590 г.

Виж Италианска литература и Григорий I

Гробница

Гробницата на обелиските в Петра Гробницата е архитектурно съоръжение, предназначено да съхрани останки от мъртъвци.

Виж Италианска литература и Гробница

Гаспара Стампа

Гаспàра Стàмпа (* ок. 1523, Падуа; † 23 април 1554, Венеция, Венецианска република) е италианска поетеса.

Виж Италианска литература и Гаспара Стампа

Габриеле д'Анунцио

#пренасочване Габриеле Д'Анунцио.

Виж Италианска литература и Габриеле д'Анунцио

Габриеле Д'Анунцио

Габриеле Д'Анунцио, роден Габриеле д'Анунцио (Gabriele d'Annunzio), е италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, символ на Декадентството (по-точно на течението на Естетизма) и прославена фигура от Първата световна война.

Виж Италианска литература и Габриеле Д'Анунцио

Гай Юлий Солин

Гай Юлий Солин (Gaius Julius Solinus) е латински граматик, компилатор и писател от средата на 3 век.

Виж Италианска литература и Гай Юлий Солин

Галилео Галилей

Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.

Виж Италианска литература и Галилео Галилей

Гвелфи и гибелини

Гвелфите и гибелини (guelfi e ghibellini) са противоположни политически течения в Централна и Северна Италия през 12 и 13 век, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя.

Виж Италианска литература и Гвелфи и гибелини

Годфроа дьо Буйон

Годфроа дьо Буйон (Godefroi de Bouillon) е френски и лотарингски благородник, един от водачите на Първия кръстоносен поход от 1096 година до смъртта си.

Виж Италианска литература и Годфроа дьо Буйон

Гойто

Го̀йто (Goito, на местен диалект: Guit, Гуйт) е град и община в Северна Италия, провинция Мантуа, регион Ломбардия.

Виж Италианска литература и Гойто

Генуа

Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.

Виж Италианска литература и Генуа

Георгики

Георгики е второто основно произведение на латинския поет Виргилий.

Виж Италианска литература и Георгики

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Италианска литература и Древна Гърция

Древногръцки театър

Бронзова статуя на гръцки актьор (идентифицира се по полумаската върху очите и носа). Облечен е в женски дрехи, но носи мъжка шапка – женските роли се играели от мъже.

Виж Италианска литература и Древногръцки театър

Древен Рим

Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.

Виж Италианска литература и Древен Рим

Дача Мараини

Дàча Пàола Мараѝни е италианска писателка, поетеса и есеистка. Носителка е на много литературни награди.

Виж Италианска литература и Дача Мараини

Дария Карапеткова

Дария Светлозарова Карапеткова е преводач от италиански език, литературен критик, доцент в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Виж Италианска литература и Дария Карапеткова

Дарио Фо

Дарио Фо (Dario Fo; 24 март 1926 – 13 октомври 2016) е италиански драматург, театрален режисьор, киноактьор, комедиант, певец, художник, композитор, политически активист на италианското ляво крило и притежател на Нобелова награда за литература на 1997 г.

Виж Италианска литература и Дарио Фо

Данте Алигиери

Данте Алигиери (Dante Alighieri), много често наричан само Данте, е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от град Флоренция по време на Средновековието.

Виж Италианска литература и Данте Алигиери

Данила Комастри Монтанари

Данѝла Комàстри Монтанàри (Danila Comastri Montanari) е италианска писателка, авторка на бестселъри в жанровете исторически роман и исторически трилър.

Виж Италианска литература и Данила Комастри Монтанари

Джузепе Унгарети

Джузепе Унгарети (Giuseppe Ungaretti) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Джузепе Унгарети

Джузепе ди Лампедуза

Джузепе Томази (Giuseppe Tomasi di Lampedusa), дук на Палма и княз на Лампедуза, е италиански писател, известен преди всичко със своя роман „Гепардът“.

Виж Италианска литература и Джузепе ди Лампедуза

Джузепе Джакоза

Джузепе Джакоза (Giuseppe Giacosa, 1847 – 1906) е италиански поет, драматург и либретист.

Виж Италианска литература и Джузепе Джакоза

Джузепе Джоакино Бели

Джузепе Джоакино Бели (Giuseppe Gioachino Belli) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Джузепе Джоакино Бели

Джузепе Джена

Джузепе Карло Джена (Giuseppe Genna) е италиански писател, автор на произведения в жанровете шпионски трилър, криминален роман, исторически роман и други.

Виж Италианска литература и Джузепе Джена

Джулия Гонзага

Джулия Гондзага Колона (Giulia Gonzaga; * 1513, Гацуоло близо до Мантуа, † 16 април 1566, Неапол) е италианска аристократка през периода на Ренесанса, патронеса на художниците, поетите и венецианските издатели.

Виж Италианска литература и Джулия Гонзага

Джакомо Казанова

Джакомо Казанова (Giacomo Casanova) е италиански авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач.

Виж Италианска литература и Джакомо Казанова

Джакомо Леопарди

Джакомо Талдегардо Франческо ди Салес Саверио Пиетро Леопарди (Giacomo Taldegardo Francesco di Sales Saverio Pietro Leopardi) е италиански поет, есеист, философ и филолог, последовател на романтизма.

Виж Италианска литература и Джакомо Леопарди

Джамбатиста Вико

Джамбатиста Вико (Giovanni Battista (Giambattista) Vico или Vigo) е италиански мислител, историк и философ.

Виж Италианска литература и Джамбатиста Вико

Джани Родари

Джани Родари (Gianni Rodari) е известен италиански писател, автор на детска литература.

Виж Италианска литература и Джани Родари

Джоузеф Адисън

Джоузеф Адисън Джоузеф Адисън (Joseph Addison) е английски писател и политик.

Виж Италианска литература и Джоузеф Адисън

Джордано Бруно

Джордано Бруно (Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монахдоминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.

Виж Италианска литература и Джордано Бруно

Джорджо Агамбен

Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben) е италиански философ.

Виж Италианска литература и Джорджо Агамбен

Джорджо Манганели

Джорджо Манганели е италиански писател, журналист, есеист и преводач, майстор на разказа, смятан за представител на италианския литературен неоавангард (редом с Умберто Еко, Луиджи Малерба, Едоардо Сангуинети и други).

Виж Италианска литература и Джорджо Манганели

Джорджо Вазари

Джорджо Вазари (Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.

Виж Италианска литература и Джорджо Вазари

Джовани Пико дела Мирандола

Джовани Пико дела Мирандола (Giovanni Pico della Mirandola; Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Виж Италианска литература и Джовани Пико дела Мирандола

Джовани Бокачо

Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист.

Виж Италианска литература и Джовани Бокачо

Джовани Берше

Джовани Берше (Giovanni Berchet) е италиански поет, публицист и общественик.

Виж Италианска литература и Джовани Берше

Джовани Верга

Джовани Верга е италиански писател, представител на реалистично-натуралистичното течение веризъм.

Виж Италианска литература и Джовани Верга

Джозуе Кардучи

Джозуѐ Кардучи (Giosuè Carducci) е италиански поет, учител, критик и обществен деец.

Виж Италианска литература и Джозуе Кардучи

Дистих

Дистихили двустишие (δίστιχον) е литературен термин, означаващ строфа, състояща се от два стиха.

Виж Италианска литература и Дистих

Дино Будзати

Дино Будзати е италиански публицист, есеист, писател и талантлив художник, особено известен със сюрреалистичната си проза и своите разкази с фантастичен елемент.

Виж Италианска литература и Дино Будзати

Доминикански орден

Св. Доминик Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, съществуващ от XIII в.

Виж Италианска литература и Доминикански орден

Доменико Морели

Доменико Морели (Domenico Morelli), (Неапол, 4 август 1826 – Неапол, 13 август 1901) е италиански художник и политик.

Виж Италианска литература и Доменико Морели

Донато Каризи

Донато Каризи (Donato Carrisi) е италиански журналист, драматург, сценарист, кинорежисьор и писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и драма.

Виж Италианска литература и Донато Каризи

Детска литература

Детската литература е широка книжовна област, която обхваща литературно-художествени произведения от всички литературни видове и жанрове на народното и личното творчество, които са ориентирани към децата и юношите и свързани с тяхното образование и художествено-естетическо възпитание.

Виж Италианска литература и Детска литература

Декадентство

Фелисиан Ропс, ''Pornokratès'', 1878 ''Декаденстко момиче'' от Рамон Касас, 1899 Декадентство (Декаданс) (decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, което следвало естетична идеология на разточителство и превзетост.

Виж Италианска литература и Декадентство

Декамерон

Илюстрация към копие на ''Декамерон'', ок. 1492, Венеция „Декамерон“ (Il Decamerone; δέκα „десет“ + ἡμέρα „ден“, буквално: Десетоднев) е сборник с новели на италианския писател, поет и важен ренесансов хуманист Джовани Бокачо.

Виж Италианска литература и Декамерон

Есте (династия)

225x225пкс Дом Есте е една от най-дълго просъществувалите европейски династии.

Виж Италианска литература и Есте (династия)

Есхил

Есхил (Αισχύλος) е древногръцки драматург.

Виж Италианска литература и Есхил

Еудженио Монтале

Еудженио Монтале (Eugenio Montale) е един от известните италиански поети на 20 век, носител на Нобелова награда за литература за 1975 година.

Виж Италианска литература и Еудженио Монтале

Етика

мини Етика, или в някои случаи философия на морала, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.

Виж Италианска литература и Етика

Ецелино III да Романо

Ецелино III да Романо (Ezzelino III da Romano, Ecelino da Romano, Ezzelino il Tiranno; * 25 април 1194, Онара при Падуа, † септември/октомври 1259, замък Сончино при Кремона) е феодален господар в Марка Тревизо, привърженик на гибелините (на императора).

Виж Италианска литература и Ецелино III да Романо

ЕРА (издателство)

Издателство ЕРА е частно издателство в България, основано в началото на 1996 г.

Виж Италианска литература и ЕРА (издателство)

Ева

Ева (/ ˈiːv /; иврит: חַוָּה, съвременен: Chava, тиберийски: Ḥawwāh; арабски: حَوَّاء, романизиран: Ḥawwāʾ; гръцки: Εὕα, романизиран: Heúa; латински: Eva; сирийски: ܚܘܐ) е фигура в Книга Битие в еврейската Библия, както и фигура в Корана.

Виж Италианска литература и Ева

Егмонт България

„Егмонт България“ ЕАД е българско книгоиздателство, основано през 1991 г.

Виж Италианска литература и Егмонт България

Едуард I

Едуард I (Edward I of England, Édouard I-er d'Angleterre; * 17 юни 1239; † 7 юли 1307), известен като Дългокракия (Longshanks) заради високия си ръст, а също и като Чукът на шотландците (Hammer of the Scots), е крал на Англия в от 20 ноември 1272 до смъртта си.

Виж Италианска литература и Едуард I

Едуардо Де Филипо

Едуардо Де Филипо (Eduardo De Filippo) е италиански драматург, сценарист на филми, кинорежисьор и актьор.

Виж Италианска литература и Едуардо Де Филипо

Едгар Алън По

Едгар Алън По (Edgar Allan Poe) е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.

Виж Италианска литература и Едгар Алън По

Едмондо де Амичис

Едмòндо де Амѝчис е италиански писател, журналист и поет.

Виж Италианска литература и Едмондо де Амичис

Едоардо Сангуинети

Едоардо Сангвинети (Edoardo Sanguineti) е италиански писател и преводач.

Виж Италианска литература и Едоардо Сангуинети

Езотеризъм

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени).

Виж Италианска литература и Езотеризъм

Елио Виторини

Елио Виторини (Elio Vittorini) е италиански литературен критик, редактор, преводач и писател на произведения в жанра социална драма и публицистика.

Виж Италианска литература и Елио Виторини

Елена Феранте

Ѐлена Ферàнте (Elena Ferrante) е псевдоним на италианска писателка (или писател) на бестселъри в жанра съвременен роман и психологическа драма.

Виж Италианска литература и Елена Феранте

Емануеле Треви

Емануеле Треви (Emanuele Trevi) е италиански литературен критик и писател на произведения в жанра социална драма, биография и документалистика.

Виж Италианска литература и Емануеле Треви

Емил Зола

Емил Зола (Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи).

Виж Италианска литература и Емил Зола

Емилио Салгари

Емѝлио Салгàри (Emilio Salgari), роден Емилио Карло Джузепе Мария Салгари (Emilio Carlo Giuseppe Maria Salgari), е италиански писател на исторически и приключенски романи.

Виж Италианска литература и Емилио Салгари

Енцио от Сардиния

Енцио или Енцо в същност Хайнрих(Enzio, Enzo; Heinrich, * ок. 1220, † 14 март 1272, Болоня) е крал на Сардиния от 1239 до 1249 г.

Виж Италианска литература и Енцио от Сардиния

Енеида

„Енеида“ е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 век пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива в Италия и става родоначалник на римляните.

Виж Италианска литература и Енеида

Епос

Епосът е един от трите основни литературни рода в литературната традиция (другите два са лириката и драмата).

Виж Италианска литература и Епос

Луций Аней Сенека

Луций Аней Сенека (Lucius Annaeus Seneca) е римски философ и писател – един от най-видните римски мислители, представител на късния стоицизъм – заключителния етап от историята на стоицизма.

Виж Италианска литература и Луций Аней Сенека

Лучано Де Крешенцо

Лучано Де Крешенцо (Luciano De Crescenzo) е италиански писател, режисьор и телевизионен водещ.

Виж Италианска литература и Лучано Де Крешенцо

Лучия Джованини

Лучѝя Джованѝни (Lucia Giovannini) е италианска бивша манекенка, духовна учителка, треньорка по невролингвистично програмиране, активистка за околната среда и животните, и писателка на книги за самопомощ, психология и духовност.

Виж Италианска литература и Лучия Джованини

Лудовико Ариосто

Лудовико Ариосто (Ludovico Ariosto) е италиански поет и драматург.

Виж Италианска литература и Лудовико Ариосто

Лудовико Мария Сфорца

Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.

Виж Италианска литература и Лудовико Мария Сфорца

Луиджи Капуана

Луиджи Капуана (Luigi Capuana) е италиански журналист, литературен критик, драматург и писател на произведения в жанра драма, детска литература, научна фантастика и документалистика.

Виж Италианска литература и Луиджи Капуана

Луиджи Пирандело

Луиджи Пирандело (Luigi PIrandello) е италиански драматург, писател, поет и белетрист.

Виж Италианска литература и Луиджи Пирандело

Лукреция Торнабуони

Лукрèция Торнабуòни (Lucrezia Tornabuoni, * 22 юни 1425 във Флоренция, Флорентинска република; † 28 март 1482, пак там) е италианска поетеса, господарка на Флоренция чрез брака си с Пиеро ди Козимо де Медичи „Подагрения“ и майка на Лоренцо Великолепни.

Виж Италианска литература и Лукреция Торнабуони

Лука

Лука (Lucca) е град и община в Италия, в региона Тоскана, между Пиза и Флоренция.

Виж Италианска литература и Лука

Лукиан от Самосата

Лукиан от Самосата (Λουκιανὸς ὁ Σαμοσατεύς), античен гръцки писател и реторик.

Виж Италианска литература и Лукиан от Самосата

Латински език

Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.

Виж Италианска литература и Латински език

Лангедок

Лангедок (Languedoc, на окситански: Lengadòc) е историческа област в Южна Франция с главен град Тулуза.

Виж Италианска литература и Лангедок

Лапо Джани

Лапо Джани (Lapo Gianni) е италиански поет.

Виж Италианска литература и Лапо Джани

Лиутпранд

Лиутпранд (Liutprand, също Liudprand, Liuprand, Liucius, и др.) е бил средновековен духовник, историк и дипломат на Свещената Римска империя.

Виж Италианска литература и Лиутпранд

Лирика

Лириката (λυρικός – стихотворение, декламирано при съпровод на лира) е един от трите основни литературни рода (наред с епоса и драмата).

Виж Италианска литература и Лирика

Либрето

Ернани“ (1859) Либретото (от италианското libretto, „книжка“) е литературен текст на голямо музикално-сценично произведение (опера, оперета, мюзикъл и др. Либретото е предимно в стихотворна форма.

Виж Италианска литература и Либрето

Лимбо

Исус в лимбо, Доменико Бекафуми (1530—1535) Лимбo (limbus - линия, край, граница) е термин, използван в средновековната католическа теология и обозначаващ състоянието или мястото на престой, което не е включено в ада, чистилището или рая.

Виж Италианска литература и Лимбо

Лорънс Стърн

Лорънс Стърн (Laurence Sterne) е британско-ирландски духовник и писател.

Виж Италианска литература и Лорънс Стърн

Лоренцо де Медичи

#пренасочване Лоренцо де Медичи (Великолепни).

Виж Италианска литература и Лоренцо де Медичи

Лоренцо де Медичи (Великолепни)

Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.

Виж Италианска литература и Лоренцо де Медичи (Великолепни)

Ломбардски език

Ломбардски език (lumbàart, lumbard или lombard в зависимост от използвания правопис) е един от галоиталийските езици.

Виж Италианска литература и Ломбардски език

Ломбардия

Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.

Виж Италианска литература и Ломбардия

Лонг (поет)

''Дафнис и Хлоя'' (Мрамор, Лувър) Лонг (Λόγγος, Longos, Longus) е древногръцки писател и поет от края на 2 или началото на 3 век.

Виж Италианска литература и Лонг (поет)

Леон Батиста Алберти

Леон Батиста Алберти (Leon Battista Alberti) е италиански архитект, художник, поет, лингвист, криптограф, философ и музикант от епохата на Ренесанса, енциклопедист.

Виж Италианска литература и Леон Батиста Алберти

Леонардо Шаша

Леонардо Шаша (Leonardo Sciascia) е италиански журналист, драматург, политик, изкуствовед и учител, поет и писател, автор на произведения в жанра драма, лирика, криминален роман, трилър, исторически роман, публицистика и документалистика.

Виж Италианска литература и Леонардо Шаша

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.

Виж Италианска литература и Леонардо да Винчи

Йохан Волфганг фон Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe), благородник от 1782 г., е германски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик.

Виж Италианска литература и Йохан Волфганг фон Гьоте

Йоан Кръстител

Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (Христа).

Виж Италианска литература и Йоан Кръстител

Йозеф II

Йозеф II (Joseph II) е император на Свещената Римска империя в периода 1765 – 1790, както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария (под име Йожеф II – II.).

Виж Италианска литература и Йозеф II

Йезуитски орден

Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от ''IHΣOYΣ'', името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като ''Iesus Homini Salvator'', „Исус, човешкият спасител“, или ''Iesum Habemus Socium'', „Имаме Исус за другар“ (латински) Обществото на Исус, познато повече като Йезуитски орден (Societas Iesu, S.J.

Виж Италианска литература и Йезуитски орден

12 век

12 век започва на 1 януари 1101 г.

Виж Италианска литература и 12 век

13 век

13 век започва на 1 януари 1201 г.

Виж Италианска литература и 13 век

15 век

15 век започва на 1 януари 1401 г.

Виж Италианска литература и 15 век

, Пиетро Аретино, Пиетро Ломбардо, Пиер Паоло Пазолини, Пиердоменико Бакаларио, Пиеро Анджела, Плутарх, Плавт, Постмодернизъм, Поцуоли, Позитивизъм, Политическа корупция, Полемика, Поет, Поезия, Петър (апостол), Перуджа, Пепеляшка, Османска империя, Отшелничество, Отлъчване от Църквата, Отечество (издателство), Отечествен фронт (издателство), Ориана Фалачи, Обсидиан (издателство), Овидий, Одисея, Окситания, Омир, Аскетизъм, Аушвиц, Атически диалект, Атина (богиня), Ацо VII д’Есте, Артур, Аристотел, Арлекино, Арнолд Брешански, Арецо, Австрия, Августин Блажени, Авиньон, Ад, Адам, Аймерик дьо Пегиян, Аймерик дьо Беланоа, Академия дела Круска, Албигойски кръстоносен поход, Алберто Анджела, Алберто Фортис, Алберто Моравия, Алдо Мануцио, Алесандро Тасони, Алесандро д'Авения, Алесандро Манцони, Алесандро Барико, Алегория, Александър III (папа), Александър III Македонски, Антигона (Софокъл), Антонио Табуки, Анахронизъм, Анакреон, Англия, Андреа Камилери, Андреа Орканя, Андреа дел Верокио, Анджело Полициано, Ани Виванти, Анна Банти, Апулей, Апенински полуостров, Наставка, Натурализъм (литература), Народна култура, Народна младеж, Наполеон I, Николо Аманити, Николо Макиавели, Нима това е човек, Нобелова награда за литература, Нов живот, Новара, Неапол, Неологизъм, Неоплатонизъм, Равена, Рай, Рамбо дьо Вакейрас, Рамбертино Бувалели, Ристоро, Рисорджименто, Рицарство, Рицарски роман, Рива, Римска литература, Римско право, Робер Анжуйски, Роберто Савиано, Романя, Романтизъм, Революции от 1848 година, Реканати, Рене Декарт, Ренесанс, Ренесансов хуманизъм, Сузана Тамаро, Строфа, Стари италиански държави, Старогръцки език, Стефания Аучи, Сципион Африкански, Схоластика, Средна класа, Средновековие, Средновековна комуна, Средновековна литература, Сатира, Сардзана, Сардинско кралство (1324 – 1720), Сардиния, Савойска династия, Савона, Салватор Роза, Салваторе Куазимодо, Салерно, Самюъл Бекет, Санта Мария дел Фиоре (Флоренция), Сантиментално пътешествие из Франция и Италия, Сандро Ботичели, Свети престол, Свещена Римска империя, Сицилия, Сицилианска вечерня, Сицилианско кралство, Сибила Алерамо, Сиела, Сиена, Скандиано, Солун, Сонет, Списък на владетелите на Сицилия, Списък на произведенията на италиански автори на български, Северна Италия, Северозапад, Търговска гилдия, Труд (издателство), Тривиум, Троянска война, Троил и Кресида, Тит Ливий, Тициано Терцани, Тибул, Тоскански диалект, Тоскана, Торино, Торкуато Тасо, Тома Аквински, Томазо Кампанела, Терцина, Теодорих Велики, Урбино (херцогство), Уго Фосколо, Уголино дела Герардеска, Уилям Шекспир, Умбрия, Умберто Еко, Унискорп, Футуризъм, Франсоа Рабле, Франц Кафка, Франциск от Асизи, Францискански орден, Франция, Франческо Петрарка, Франческо Фиорети, Фридрих II (Свещена Римска империя), Френсис Бейкън, Френска революция, Френска литература, Френски език, Фабио Воло, Филипино Липи, Филипо Томазо Маринети, Философия, Фиезоле, Флавий Вегеций Ренат, Флоренция, Форли, Фолиньо, Ферара, Федерико Моча, Хуго Капет, Хуманитарни науки, Хуманизъм, Харити, Хайнрих VII (Свещена Римска империя), Хипербола (литература), Хоенщауфен, Херцогство Ферара, Херкулес, Цицерон, Целестин V, Цензура, Чистилище, Четвърти кръстоносен поход, Чезаре Павезе, Чезаре Дзаватини, Шарл Бодлер, Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Швабия, Шест лица търсят автор, Юлий Цезар, Яков Ворагински, Маса и Карара, Марсилио Фичино, Маргарет Мацантини, Маринизъм, Маркграфство Салуцо, Маркграфство Монферат, Марко Поло, Магн Феликс Енодий, Мадригал, Маласпина, Мантуа, Манфред, Манфред (поема), Манфред III (Салуцо), Маниеризъм, Мишел дьо Монтен, Мирен договор от Като Камбрези (1559), Микеланджело Буонароти, Милано, Модернизъм, Модена, Молиер, Монтекасино (абатство), Месина, Метафора, Метаморфози, Мелодрама, Истрорумъни, Историография, Италия, Италианска съпротива, Италиански ренесанс, Италиански неореализъм, Италиански език, Итало Калвино, Итало Звево, Идиосинкразия, Изток-Запад (издателство), Изота Ногарола, Иисус Христос, Илария Тути, Илиада, Имперски викарий, Името на розата, Индро Монтанели, Инквизиция, Инокентий III, Жанет 45, Жонглиране, Западна Римска империя, Златното магаре, Златен век (митология), Бял стих, Брунето Латини, Братство, Бригела, Бреша, Бретан, Бард (издателство), Балдасаре Кастильоне, Битка при Беневенто (1266), Библия, Библиотека Лауренциана, Божествена комедия, Болонски университет, Болоня, Болоня (провинция), Бонифаций II Монфератски, Бонифаций VIII, Бонифаций Монфератски, Боеций, Бестселър, Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий, Бергамо, Беатриса Савойска, Беатриче Портинари, Белуно, Бенедикт Нурсийски, Бепе Севернини, Валерио Масимо Манфреди, Висарион Никейски, Висконти, Витория Колона, Виторио Алфиери, Виченца, Вибий Секвестер, Вилхелм VI (Монферат), Винченцо Джоберти, Виола Ардоне, Виена, Владетелят, Война за испанското наследство, Вергилий, Верона, Велизарий, Велик пост, Венанций Фортунат, Венеция, Венециански език, Венецианският търговец, Гьоте, Гуидо Кавалканти, Гуидо Гуиницели, Гуидо Гоцано, Грация Деледа, Град държава, Григорий I, Гробница, Гаспара Стампа, Габриеле д'Анунцио, Габриеле Д'Анунцио, Гай Юлий Солин, Галилео Галилей, Гвелфи и гибелини, Годфроа дьо Буйон, Гойто, Генуа, Георгики, Древна Гърция, Древногръцки театър, Древен Рим, Дача Мараини, Дария Карапеткова, Дарио Фо, Данте Алигиери, Данила Комастри Монтанари, Джузепе Унгарети, Джузепе ди Лампедуза, Джузепе Джакоза, Джузепе Джоакино Бели, Джузепе Джена, Джулия Гонзага, Джакомо Казанова, Джакомо Леопарди, Джамбатиста Вико, Джани Родари, Джоузеф Адисън, Джордано Бруно, Джорджо Агамбен, Джорджо Манганели, Джорджо Вазари, Джовани Пико дела Мирандола, Джовани Бокачо, Джовани Берше, Джовани Верга, Джозуе Кардучи, Дистих, Дино Будзати, Доминикански орден, Доменико Морели, Донато Каризи, Детска литература, Декадентство, Декамерон, Есте (династия), Есхил, Еудженио Монтале, Етика, Ецелино III да Романо, ЕРА (издателство), Ева, Егмонт България, Едуард I, Едуардо Де Филипо, Едгар Алън По, Едмондо де Амичис, Едоардо Сангуинети, Езотеризъм, Елио Виторини, Елена Феранте, Емануеле Треви, Емил Зола, Емилио Салгари, Енцио от Сардиния, Енеида, Епос, Луций Аней Сенека, Лучано Де Крешенцо, Лучия Джованини, Лудовико Ариосто, Лудовико Мария Сфорца, Луиджи Капуана, Луиджи Пирандело, Лукреция Торнабуони, Лука, Лукиан от Самосата, Латински език, Лангедок, Лапо Джани, Лиутпранд, Лирика, Либрето, Лимбо, Лорънс Стърн, Лоренцо де Медичи, Лоренцо де Медичи (Великолепни), Ломбардски език, Ломбардия, Лонг (поет), Леон Батиста Алберти, Леонардо Шаша, Леонардо да Винчи, Йохан Волфганг фон Гьоте, Йоан Кръстител, Йозеф II, Йезуитски орден, 12 век, 13 век, 15 век.