История на Кралево и Поморавие

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между История на Кралево и Поморавие

История на Кралево vs. Поморавие

Историята на Кралево е определена от географското местоположение и равнинната околност около града по поречието на Западна Морава – средищно между Шумадия от север, Поморавието на изток, Поибрието на юг и т.нар. Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Крушевац

Крушевац (Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия.

История на Кралево и Крушевац · Крушевац и Поморавие · Виж повече »

Призрен

Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.

История на Кралево и Призрен · Поморавие и Призрен · Виж повече »

Пирот

Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.

История на Кралево и Пирот · Пирот и Поморавие · Виж повече »

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

История на Кралево и Ниш · Ниш и Поморавие · Виж повече »

Шумадия

Шумадия (Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.

История на Кралево и Шумадия · Поморавие и Шумадия · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

История на Кралево и Мизия · Мизия и Поморавие · Виж повече »

Западна Морава

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).

Западна Морава и История на Кралево · Западна Морава и Поморавие · Виж повече »

Лесковац

Централният парк в Лесковац Лѐсковац или Лѐсковъц (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.

История на Кралево и Лесковац · Лесковац и Поморавие · Виж повече »