Прилики между Империя и Ранно средновековие
Империя и Ранно средновековие има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Персия, Армения, България, Византия.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Империя и Първа българска държава · Първа българска държава и Ранно средновековие ·
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Империя и Персия · Персия и Ранно средновековие ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Империя · Армения и Ранно средновековие ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Империя · България и Ранно средновековие ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Империя и Ранно средновековие са по-чести
- Какви са приликите между Империя и Ранно средновековие
Сравнение между Империя и Ранно средновековие
Империя има 82 връзки, докато Ранно средновековие има 112. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 2.58% = 5 / (82 + 112).
Препратки
Тази статия показва връзката между Империя и Ранно средновековие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: