Златен век (българско средновековие) и Свети Георги (ротонда в София)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Златен век (българско средновековие) и Свети Георги (ротонда в София)

Златен век (българско средновековие) vs. Свети Георги (ротонда в София)

Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики. Улица на над 2000 години между ротондата „Св. Георги“ и останките от двореца на император Константин Велики Запазените руини на късноантичния обществен комплекс, част от който е ротондата „Свети Георги“ Снимка на църквата от края на 19 век Георги Софийский Най-нови при апсидата на античната Ротонда Св. Георги в София Интериор на Ротондата с новия иконостас Фрески от византийския, първия и втория български период в Ротондата „Свети Георги“ е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда, в българската столица София.

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Златен век (българско средновековие) и Първа българска държава · Първа българска държава и Свети Георги (ротонда в София) · Виж повече »