Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон

Зенон (Византийска империя) vs. Теодорих Страбон

Флавий Зенон (Flavius Zeno; Ζήνων) е един от най-видните ранни източноримски императори. ТеодорихСтрабон (Theoderich „Strabo“-„der Schieler“; Theodoricus, Theodericus, Theoderic Strabo; † 481) е военноначалник magister militum от остготски произход.

Прилики между Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон

Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон има 8 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Аспар, Теодорих Велики, Мизия, Исаврия, Източна римска империя, Лъв I (император), Йоан Антиохийски.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Зенон (Византийска империя) и Константинопол · Константинопол и Теодорих Страбон · Виж повече »

Аспар

Флавий Ардабур Аспар (Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 – 471) е от алано-готски произход, патриций и magister militum на Източната Римска империя.

Аспар и Зенон (Византийска империя) · Аспар и Теодорих Страбон · Виж повече »

Теодорих Велики

ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).

Зенон (Византийска империя) и Теодорих Велики · Теодорих Велики и Теодорих Страбон · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Зенон (Византийска империя) и Мизия · Мизия и Теодорих Страбон · Виж повече »

Исаврия

Исаврия (Ισαυρία) е неголяма историческа област в южната част на Мала Азия, днес на територията на Турция.

Зенон (Византийска империя) и Исаврия · Исаврия и Теодорих Страбон · Виж повече »

Източна римска империя

#пренасочване Византийска империя.

Зенон (Византийска империя) и Източна римска империя · Източна римска империя и Теодорих Страбон · Виж повече »

Лъв I (император)

#пренасочване Лъв I Тракиец.

Зенон (Византийска империя) и Лъв I (император) · Лъв I (император) и Теодорих Страбон · Виж повече »

Йоан Антиохийски

Йоан Антиохийски (Johannes von Antiochia) е късноантичен историк – хронист от 7 век.

Зенон (Византийска империя) и Йоан Антиохийски · Йоан Антиохийски и Теодорих Страбон · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон

Зенон (Византийска империя) има 48 връзки, докато Теодорих Страбон има 27. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 10.67% = 8 / (48 + 27).

Препратки

Тази статия показва връзката между Зенон (Византийска империя) и Теодорих Страбон. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: