Прилики между Западнорумънски планини и Муреш
Западнорумънски планини и Муреш има 7 общи неща (в Юнионпедия): Кьорьош, Ариеш, Румъния, Среднодунавска низина, Самош, Трансилванско плато, Тиса.
Кьорьош
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Карта на течението на река Кьорьош Кьорьош (Körös) е река в Унгария (области Бекеш, Яс-Надкун-Солнок и Чонград), ляв приток на Тиса, ляв приток на Дунав). Дължина 91 km (с лявата съставяща я река Кришул Алб 327 km). Площ на водосборния басейн 27 537 km²., IPCDR Река Кьорьош се образува от сливането на двете съставящи я реки Кришул Алб (Фехер Кьорьош, 236 km, лява съставяща) и Кришул Негру (Фекете Кьорьош, 168 km, дясна съставяща), на 86 m н.в., на 5 km северно от град Дюла, в източната част на област Бекеш в Унгария. По цялото си протежение тече през източната част на Среднодунавската низина (Алфьолд) в началото на северозапад, в средата на запад и накрая на юг-югозапад. Цялото ѝ течение е коригирано и канализирано чрез водозащитни диги. Влива се отляво в река Тиса (ляв приток на Дунав), на 80 m н.в., при град Чонград в северната част на областта Чонград. На северозапад, север и североизток водосборният басейн на Кьорьош граничи с водосборните басейни на реките Красна, Самош и други по-малки леви притоци на Тиса, а на изток и юг – с водосборните басейни на река Муреш и други малки леви притоци на Тиса. В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 27 537 km² (17,52% от водосборния басейн на Тиса). Основни притоци: леви – Кришул Алб (Фехер Кьорьош, 236 km, 4240 km²); десни – Кришул Негру (Фекете Кьорьош, 168 km, 4450 km²) и Шебеш-Кьорьош (Кришул-Репеде, 209 km, 2973 km). С цел подобряване на корабоплаването на плиткогазещи съдове в долното течение реката е шлюзована. В нея се вливат множество отводнителни канали, дрениращи големи заблатени участъци в низината. Среден годишен отток в долното течение 100 m³/sec. По цялото си протежение долината на Кьорьош е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Бекеш, Дьомаендрьод и Кунсентмартон.
Западнорумънски планини и Кьорьош · Кьорьош и Муреш ·
Ариеш
Ариеш (Arieş; Aranyos, „златна река“; Crisola, Aureus, Auratus) е река в западна Румъния, в историческата област Трансилвания.
Ариеш и Западнорумънски планини · Ариеш и Муреш ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Западнорумънски планини и Румъния · Муреш и Румъния ·
Среднодунавска низина
Карта на Среднодунавската низина Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.
Западнорумънски планини и Среднодунавска низина · Муреш и Среднодунавска низина ·
Самош
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Река Сомеш в района на град Летка, окръг Сълаж, Румъния Сомеш (Самош) (Someş; Szamos) е река в Румъния (окръзи Клуж, Сълаж, Марамуреш и Сату Маре) и Унгария (област Саболч-Сатмар-Берег), ляв приток на Тиса, ляв приток на Дунав) Дължина 240 km (с лявата съставяща я река Сомешул Мик 418 km). Площ на водосборния басейн 15 015 km²., IPCDR Река Сомеш се образува от сливането на двете съставящи я реки Сомешул Мик (Малък Сомеш, лява съставяща) и Сомешул Маре (Голям Сомеш, дясна съставяща), на 2300 m н.в., в югоизточната част на Трансилванското плато, източно от град Деж, в северната част на окръг Клуж в Румъния. Река Сомешул Мик (дължина 178 km, площ на басейна 3773 km²) се образува на 522 m н.в. от сливането на реките Сомешул Калд (Топъл Сомеш, лява съставяща) и Сомешул Редже (Студен Сомеш, дясна съставяща) водещи началото си от планината Планина, югозападно от град Джилау. След това реката пресича югоизточната част на Трансилванското плато и източно от град Деж се слива с идващата отдясно река Сомешул Маре и двете заедно дават началото на река Сомеш. Река Сомешул Маре (дължина 130 km, площ на басейна 4990 km²) води началото си от източните части на планината Родна (част от Източните Карпати)и тече в югозападна посока. При град Несеуд излиза от планината, тече по югоизточната част на Трансилванското плато и източно от град Деж се слива с идващата отляво река Сомешул Мик и двете заедно дават началото на река Сомеш. След образуването си Сомеш тече през Трансилванското плато, като често смуня посоката си. При град Жибоу завива на север, а западно от град Бая Маре завива на запад, а след това на северозапад и протича през крайната североизточна част на Среднодунавската низина. При унгарския град Ченгер напуска Румъния и под името Самош навлиза ва унгарска територия. Влива се отляво в река Тиса (ляв приток на Дунав), на 102 m н.в., югоизточно от град Вашарошнамен в областта Саболч-Сатмар-Берег. На север водосборният басейн на Сомеш (Самош) граничи с водосборните басейни на реките Тур и Иза (леви притоци на Тиса), на изток – с водосборния басейн на река Сирет (ляв приток на дунав), а на югоизток, юг и запад – с водосборните басейни на реките Муреш, Кьорьош и Красна (леви притоци на Тиса). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 15 015 km² (9,55% от водосборния басейн на Тиса). Основни притоци: Алмаш (68 km, ляв) и Лепуш (119 km, десен) Река Самош има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводниния в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари. Среден годишен отток при румънския град Сату Маре 114 m³/sec. Самош е плавателна река за плиткогазещи съдове само в най-долното си течение до град Сату Маре, където коритото ѝ е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал, а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Деж и сату Маре в Румъния.
Западнорумънски планини и Самош · Муреш и Самош ·
Трансилванско плато
Трансилванското плато Podişul Transilvaniei, Erdélyi-medence) е разположено в Централна Румъния, в рамките на историческата област Трансилвания, между Източните Карпати на изток, Южните Карпати на юг и Западнорумънските планини на запад. На северозапад по долината на река Сомеш и на югозапад по долината на река Муреш се свързва със Среднодунавската низина, а на юг чрез пролома на река Олт – с Долнодунавската низина. Цялото плато заема междупланинска падина с надморска височина от 300 до 600 m (в периферните райони – до 900 m) и е изградено предимно от неогенски пясъчници и глини. Разработват се големи находища на природен газ (Сърмаш, Лудуш, Базна, Надеш, Ноул-Съсеск, Копша Мику и др.)., готварска сол (Деж и др.). Релефа на платото представлява съчетание от хълмисти възвишения (Тарнавелор, Секашелор) и куестови ридове, които на места са силно разчленени от оврази и долините на реките Сомеш, Муреш, Олт и техните многобройни притоци. В южната му част се намира депресията Сибиу. Големи участъци са заети от земеделски култури: пшеница, тютюн, захарно цвекло, картофи и др., а по силно разчленените му периферии се простират обширни райони със степи и лесостепи. Основните градове в региона са Клуж Напока, Брашов, Сибиу, Търгу Муреш, Сигишоара, Алба Юлия и др.
Западнорумънски планини и Трансилванско плато · Муреш и Трансилванско плато ·
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Западнорумънски планини и Муреш са по-чести
- Какви са приликите между Западнорумънски планини и Муреш
Сравнение между Западнорумънски планини и Муреш
Западнорумънски планини има 15 връзки, докато Муреш има 36. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 13.73% = 7 / (15 + 36).
Препратки
Тази статия показва връзката между Западнорумънски планини и Муреш. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: