Прилики между Западна Месопотамия и Киевска Рус
Западна Месопотамия и Киевска Рус има 4 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Нашествие на Светослав I в България, Варда Фока Млади, Дунав.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Западна Месопотамия и Първа българска държава · Киевска Рус и Първа българска държава ·
Нашествие на Светослав I в България
Нашествието на княз Светослав I са две военни експедиции на Киевска Рус в Дунавска България през 968 – 969 г., прераснали в руско-византийска война.
Западна Месопотамия и Нашествие на Светослав I в България · Киевска Рус и Нашествие на Светослав I в България ·
Варда Фока Млади
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица Варда Фока Млади (Bardas Phokas) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987 – 989 г.
Варда Фока Млади и Западна Месопотамия · Варда Фока Млади и Киевска Рус ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Западна Месопотамия и Киевска Рус са по-чести
- Какви са приликите между Западна Месопотамия и Киевска Рус
Сравнение между Западна Месопотамия и Киевска Рус
Западна Месопотамия има 21 връзки, докато Киевска Рус има 79. Тъй като те са по-чести 4, индекса Jaccard е 4.00% = 4 / (21 + 79).
Препратки
Тази статия показва връзката между Западна Месопотамия и Киевска Рус. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: