Прилики между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) има 18 общи неща (в Юнионпедия): Курбат Иванов, Пьотър Бекетов, Ольокма, Ольокмински Становик, Аргун (река в Азия), Амур, Русия, Селенга, Тунгир, Хилок, Шилка (река), Яблонов хребет, Монголия, Игнатий Милованов, Ингода, Байкал, Витим, Витимско плато.
Курбат Иванов
Курбат Афанасиевич Иванов (Курбат Афанасьевич Иванов) е руски енисейски казак и пътешественик-изследовател.
Задбайкалие и Курбат Иванов · Курбат Иванов и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Пьотър Бекетов
Пьотър Иванович Бекетов (Пётр Иванович Бекетов) е руски войвода, пътешественик, изследовател на Сибир, основател на няколко сибирски града – Якутск, Чита, Нерчинск, Ольокминск.
Задбайкалие и Пьотър Бекетов · Пьотър Бекетов и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Задбайкалие и Ольокма · Ольокма и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Ольокмински Становик
Физикогеографска карта на Забайкалски край Ольо̀кминският Становѝк (Олëкминский Становик) е планинска земя в Източното Забайкалие, в източната част на Забайкалски край и крайната западна част на Амурска област на Русия.
Задбайкалие и Ольокмински Становик · Ольокмински Становик и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Аргун (река в Азия) и Задбайкалие · Аргун (река в Азия) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Задбайкалие · Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Задбайкалие и Русия · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Задбайкалие и Селенга · Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Задбайкалие и Тунгир · Тунгир и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Задбайкалие и Хилок · Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Задбайкалие и Шилка (река) · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) и Шилка (река) ·
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
Задбайкалие и Яблонов хребет · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) и Яблонов хребет ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Задбайкалие и Монголия · Монголия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Игнатий Милованов
Игнатий Михайлович Милованов е руски пътешественик-изследовател и дипломат от XVII век.
Задбайкалие и Игнатий Милованов · Игнатий Милованов и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Задбайкалие и Ингода · Ингода и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Задбайкалие · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Витим и Задбайкалие · Витим и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
Витимско плато и Задбайкалие · Витимско плато и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) са по-чести
- Какви са приликите между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
Сравнение между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
Задбайкалие има 59 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.) има 194. Тъй като те са по-чести 18, индекса Jaccard е 7.11% = 18 / (59 + 194).
Препратки
Тази статия показва връзката между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: