Прилики между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) има 26 общи неща (в Юнионпедия): Петер Симон Палас, Ольокма, Онон, Аргун (река в Азия), Амур, Никита Соколов, Русия, Сибир, Северобайкалска планинска земя, Селенга, Хилок, Чикой, Шилка (река), Яблонов хребет, Монголия, Икатски хребет, Ингода, Барун-Торей, Байкал, Витим, Витимско плато, Газимур, Даниел Готлиб Месершмит, Ерик Лаксман, Йохан Готлиб Георги, Йохан Георг Гмелин.
Петер Симон Палас
Петер Симон Палас (Peter Simon Pallas; Пётр Симон Паллас) е знаменит германски и руски изследовател, зоолог, геолог и ботаник, работил дълго време и в Русия; член на Санктпетербургската академия на науките, професор в Санктпетербургския университет.
Задбайкалие и Петер Симон Палас · Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Задбайкалие и Ольокма · Ольокма и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Задбайкалие и Онон · Онон и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Аргун (река в Азия) и Задбайкалие · Аргун (река в Азия) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Задбайкалие · Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Никита Соколов
Никита Петрович Соколов е руски изследовател, химик и минералог, академик от Руската академия на науките (1784).
Задбайкалие и Никита Соколов · Никита Соколов и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Задбайкалие и Русия · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Задбайкалие и Сибир · Сибир и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Северобайкалска планинска земя
Северобайкалската планинска земя (Северо-Байкальское нагарье) е планинска земя в Южен Сибир, разположена в северната част на Република Бурятия и североизточната част на Иркутска област в Русия.
Задбайкалие и Северобайкалска планинска земя · Северобайкалска планинска земя и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Задбайкалие и Селенга · Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Задбайкалие и Хилок · Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Задбайкалие и Чикой · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой ·
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Задбайкалие и Шилка (река) · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Шилка (река) ·
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
Задбайкалие и Яблонов хребет · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Яблонов хребет ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Задбайкалие и Монголия · Монголия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Икатски хребет
Ика̀тския хребет (Икатский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в северната част на Република Бурятия, Русия.
Задбайкалие и Икатски хребет · Икатски хребет и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Задбайкалие и Ингода · Ингода и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
Барун-Торей и Задбайкалие · Барун-Торей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Задбайкалие · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Витим и Задбайкалие · Витим и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
Витимско плато и Задбайкалие · Витимско плато и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
Газимур и Задбайкалие · Газимур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Даниел Готлиб Месершмит
Даниел Готлиб Месершмит (Daniel Gottlieb Messerschmidt; Даниэль (Даниил) Готлиб Мессершмидт) е германски лекар и ботаник на руска служба.
Даниел Готлиб Месершмит и Задбайкалие · Даниел Готлиб Месершмит и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Ерик Лаксман
Ерик Густав Лаксман (Eric Laxmann, Erik Laxman, Ericus Laxman, Erich Lachsmann; Erik Gustav Laxman; Эрик (Кирилл) Густавович Лаксман) е финландски химик, ботаник и географ на руска служба.
Ерик Лаксман и Задбайкалие · Ерик Лаксман и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Йохан Готлиб Георги
Йохан Готлиб Георги (Johann Gottlieb Georgi; Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги) е германски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик-изследовател, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.
Задбайкалие и Йохан Готлиб Георги · Йохан Готлиб Георги и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Йохан Георг Гмелин
Йохан Георг Гмелин (Johann Georg Gmelin; Иоганн Георг Гмелин) е германски естествоизпитател на руска служба, лекар, ботаник, етнограф, пътешественик, изследовател на Сибир и Урал.
Задбайкалие и Йохан Георг Гмелин · Йохан Георг Гмелин и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) са по-чести
- Какви са приликите между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Сравнение между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Задбайкалие има 59 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) има 398. Тъй като те са по-чести 26, индекса Jaccard е 5.69% = 26 / (59 + 398).
Препратки
Тази статия показва връзката между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: