По-бързо от браузъра!Прилики между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 23 общи неща (в Юнионпедия): Киренга, Ольокма, Онон, Аргун (река в Азия), Александър Герасимов, Амур, Русия, Сибир, Селенга, Тихия океан, Хилок, Чикой, Шилка (река), Яблонов хребет, Монголия, Ингода, Байкал, Витим, Витимско плато, Владимир Обручев, Газимур, Джида (река), Джидински хребет.
Киренга
Карта на водосборния басейн на река Лена Кѝренга е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област, десен приток на Лена.
Задбайкалие и Киренга · Киренга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Задбайкалие и Ольокма · Ольокма и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Задбайкалие и Онон · Онон и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Аргун (река в Азия) и Задбайкалие · Аргун (река в Азия) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Александър Герасимов
Александър Павлович Герасимов (Александр Павлович Герасимов) е виден руски геолог, картограф, вулканолог, изследовател на Задбайкалието.
Александър Герасимов и Задбайкалие · Александър Герасимов и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Задбайкалие · Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Задбайкалие и Русия · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Задбайкалие и Сибир · Сибир и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Задбайкалие и Селенга · Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Тихия океан
#виж Тихи океан.
Задбайкалие и Тихия океан · Тихия океан и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Задбайкалие и Хилок · Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Задбайкалие и Чикой · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Чикой ·
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Задбайкалие и Шилка (река) · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Шилка (река) ·
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
Задбайкалие и Яблонов хребет · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Яблонов хребет ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Задбайкалие и Монголия · Монголия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Задбайкалие и Ингода · Ингода и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Задбайкалие · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Витим и Задбайкалие · Витим и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
Витимско плато и Задбайкалие · Витимско плато и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Владимир Обручев
Владимир Афанасиевич Обручев (Владимир Афанасьевич Обручев) е руски геолог и географ, изследовател на Сибир, Централна и Средна Азия, академик на АН на СССР (1929; член-кореспондент от 1921), герой на социалистическия труд (1945).
Владимир Обручев и Задбайкалие · Владимир Обручев и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
Газимур и Задбайкалие · Газимур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Джида (река)
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Джида̀ (на бурятски: Зэдэ) е река в Азиатската част на Русия, Република Бурятия ляв приток на Селенга.
Джида (река) и Задбайкалие · Джида (река) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Джидински хребет
Джидинският хребет (Джидинский хребет; Зэдийн нуруу) е планински пограничен хребет в югозападното Задбайкалие, разположен в югозападната част на Република Бурятия, Русия и северната част на Монголия.
Джидински хребет и Задбайкалие · Джидински хребет и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) са по-чести
- Какви са приликите между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Сравнение между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Задбайкалие има 59 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 277. Тъй като те са по-чести 23, индекса Jaccard е 6.85% = 23 / (59 + 277).
Препратки
Тази статия показва връзката между Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
