Електроннолъчева тръба и Епилепсия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Електроннолъчева тръба и Епилепсия

Електроннолъчева тръба vs. Епилепсия

Разрез на цветна електроннолъчева тръба (ЕЛТ): '''1.''' Три електронни прожектора (за червени, зелени и сини фосфорни точки)'''2.''' Електронни лъчи '''3.''' Фокусни намотки '''4.''' Намотки за отклоняване '''5.''' Анодна връзка '''6.''' Маска за отделяне на лъчите за червена, зелена и синя част на показваното изображение '''7.''' Фосфорен слой с червена, зелена и синя зони '''8.''' Подробна схема на фосфорното покритие от вътрешната страна на екрана shadow mask) на цветна ЕЛТ aperture grille) на цветна ЕЛТ Електроннолъчева тръба (ЕЛТ), наричана също катоднолъчева тръба (CRT - Cathode-Ray Tube), е вид вакуумна електронна лампа, съставена от електронен прожектор и луминесцентен екран, с приложение в измерителните уреди (напр. осцилоскопи) и в мониторите и телевизорите като кинескоп. Епилепсия (επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи. Тези пристъпи представляват епизоди, които може да варират от кратки и почти незабележими до дълги периоди на силни конвулсии. При епилепсия пристъпите са с тенденция да се повтарят, без да има пряка причина. Пристъпи, които се дължат на специфична причина, не се считат за епилептични. Тя е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия. В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка. При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например синкоп), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез електроенцефалограма. Епилепсията не може да се излекува, но при 70% от случаите пристъпите може да се контролират с лекарства. Възможни алтернативи за хората, при които пристъпите не се повлияват от лекарства са хирургическа операция, невростимулация или промени в хранителния режим. Не всички епилептични синдроми са доживотни и значителен брой от хората получават подобрение до степен, при която вече не е необходимо да се приемат лекарства. Около 0,65% от хората по света (около 50 милиона) имат епилепсия, като почти 80% от случаите са в развиващите се страни. Заболеваемостта при по-възрастните е значителна. В развитите страни началните прояви най-често са в ранна детска и в старческа възраст, а в развиващите се страни засегнати са предимно по-големите деца и възрастните в по-млада възраст, което вероятно се дължи на различията в честотата на подлежащите причини. Около 5 – 10% от всички хора получават някакъв непровокиран пристъп до достигане на 80-годишна възраст, а шансът да получат втори пристъп е между 40 и 50%. В много страни по света на хората страдащи от епилепсия правото да шофират се ограничава или отнема (особено през активните периоди на пристъпи), но повечето от хората с епилепсия успяват да си възвърнат правото на шофиране след определен период на затишие от пристъпи. След промяна в европейското законодателство в България бяха въведени нови правила и страдащите от епилепсия могат да управляват МПС при определени условия. Основното изискване е да не са получавали пристъп поне в рамките на една година и да могат да докажат това с документ от лекар.