Прилики между Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски
Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски има 15 общи неща (в Юнионпедия): Киликия, Киевска Рус, Константин VIII, Константинопол, Първа българска държава, Никифор II Фока, Сирия, Тарс, Тема (Византия), Фока (византийска фамилия), Багдад, Василий II Българоубиец, Василий Лакапин, Варда Склир, Варда Фока Млади.
Киликия
Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.
Евстатий Малеин и Киликия · Йоан I Цимиски и Киликия ·
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Евстатий Малеин и Киевска Рус · Йоан I Цимиски и Киевска Рус ·
Константин VIII
Константин VIII (Κωνσταντίνος Η΄; * 960; † 15 ноември 1028) е византийски император (1025 – 1028).
Евстатий Малеин и Константин VIII · Йоан I Цимиски и Константин VIII ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Евстатий Малеин и Константинопол · Йоан I Цимиски и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Евстатий Малеин и Първа българска държава · Йоан I Цимиски и Първа българска държава ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Евстатий Малеин и Никифор II Фока · Йоан I Цимиски и Никифор II Фока ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Евстатий Малеин и Сирия · Йоан I Цимиски и Сирия ·
Тарс
Тарс (Tarsus) е град в Южна Турция, вилает Мерсин.
Евстатий Малеин и Тарс · Йоан I Цимиски и Тарс ·
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Евстатий Малеин и Тема (Византия) · Йоан I Цимиски и Тема (Византия) ·
Фока (византийска фамилия)
Император Никифор II Фока Фамилията Фока (Phocas; Foca) e знатен род от Кападокия в Мала Азия.
Евстатий Малеин и Фока (византийска фамилия) · Йоан I Цимиски и Фока (византийска фамилия) ·
Багдад
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад.
Багдад и Евстатий Малеин · Багдад и Йоан I Цимиски ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Василий II Българоубиец и Евстатий Малеин · Василий II Българоубиец и Йоан I Цимиски ·
Василий Лакапин
Василий Лакапин (Βασίλειος Λακαπήνος) е висш византийски сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Василий Лакапин и Евстатий Малеин · Василий Лакапин и Йоан I Цимиски ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Евстатий Малеин · Варда Склир и Йоан I Цимиски ·
Варда Фока Млади
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица Варда Фока Млади (Bardas Phokas) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987 – 989 г.
Варда Фока Млади и Евстатий Малеин · Варда Фока Млади и Йоан I Цимиски ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски са по-чести
- Какви са приликите между Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски
Сравнение между Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски
Евстатий Малеин има 28 връзки, докато Йоан I Цимиски има 98. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 11.90% = 15 / (28 + 98).
Препратки
Тази статия показва връзката между Евстатий Малеин и Йоан I Цимиски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: