Евника (Боспор) и Тиберий Юлий Митридат

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Евника (Боспор) и Тиберий Юлий Митридат

Евника (Боспор) vs. Тиберий Юлий Митридат

Евника (Eὐνείκη, Eunice; † сл. 69) е съпруга на Котис I и става римска клиент-царица, сърегентка на Боспорското царство от 45/46 до 68/69 г. Тиберий Юлий Митридат, известен и като Митридат III Боспорски (Tiberius Julius Mithridates Philogermanicus Philopatris,; † 68 г.) от династията на Аспургидите, е римски клиент-цар на Боспорското царство през 38/39 – 44 г.

Клавдий

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик (Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus), също и Клавдий I, е римски император от Юлиево-Клавдиевата династия.

Евника (Боспор) и Клавдий · Клавдий и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Понтийско царство

Понтийското царство (Regnum Pontii; Pontus; Πόντος) се намирало в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по брега на Черно море (Πόντος Εύξεινος или Pontus Euxinus).

Евника (Боспор) и Понтийско царство · Понтийско царство и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Авъл Дидий Гал

Авъл Дидий Гал (Aulus Didius Gallus) e римски сенатор и военачалник през 1 век.

Авъл Дидий Гал и Евника (Боспор) · Авъл Дидий Гал и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Тиберий Юлий Котис I

Тиберий Юлий Котис I или Котис I Боспорски (Tiberius Julius Cotys I Philocaesar Philoromaios Eusebes; Kotys I; Τιβέριος Ἰούλιος Κότυς Α' Φιλόκαισαρ Φιλορωμαῖος Eὐσεβής, Philocaesar Philoromaios Eusebes) от династията на Аспургидите, е принц и римски клиент-цар на Боспорското царство през 45 – 63 г.

Евника (Боспор) и Тиберий Юлий Котис I · Тиберий Юлий Котис I и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Марк Антоний

Марк Антоний (Marcus Antonius; M•ANTONIVS•M•F•M•N) е римски пълководец и триумвир.

Евника (Боспор) и Марк Антоний · Марк Антоний и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Митридат VI

Митридат VI Евпатор ( – „дарен от Митра“) е цар на Понт.

Евника (Боспор) и Митридат VI · Митридат VI и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Евника (Боспор) и Мизия · Мизия и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Боспорско царство

Боспорското царство e историческа гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток (тогава известен като Кимерийски Босфор), образувано през V век пр.н.е.

Боспорско царство и Евника (Боспор) · Боспорско царство и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »

Динамия

Динамия (Dynamis) е по времето на римския император Август царица на Боспорското царство през ок.

Динамия и Евника (Боспор) · Динамия и Тиберий Юлий Митридат · Виж повече »