Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Дупница и Кюстендилска епархия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Дупница и Кюстендилска епархия

Дупница vs. Кюстендилска епархия

Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница. Кюстендилската епархия е историческа православна епархия с епископски център Кюстендил, която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.

Прилики между Дупница и Кюстендилска епархия

Дупница и Кюстендилска епархия има 9 общи неща (в Юнионпедия): Кюстендил, Константинопол, Първа българска държава, Османска империя, Скопие, България, Византия, Велбъждско деспотство, Йордан Иванов.

Кюстендил

Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.

Дупница и Кюстендил · Кюстендил и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Дупница и Константинопол · Константинопол и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Дупница и Първа българска държава · Кюстендилска епархия и Първа българска държава · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Дупница и Османска империя · Кюстендилска епархия и Османска империя · Виж повече »

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Дупница и Скопие · Кюстендилска епархия и Скопие · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Дупница · България и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Дупница · Византия и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Велбъждско деспотство

Велбъждското деспотство, още и Велбъждско княжество (1371-1395), е самостоятелно феодално владение с център Велбъжд, дн.

Велбъждско деспотство и Дупница · Велбъждско деспотство и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Йордан Иванов

Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.

Дупница и Йордан Иванов · Йордан Иванов и Кюстендилска епархия · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Дупница и Кюстендилска епархия

Дупница има 245 връзки, докато Кюстендилска епархия има 87. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 2.71% = 9 / (245 + 87).

Препратки

Тази статия показва връзката между Дупница и Кюстендилска епархия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: