Прилики между Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия
Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия има 12 общи неща (в Юнионпедия): Новиодунум (Мизия), Нове, Русе, Рациария, Римска провинция, Силистра, Тутракан, Мизия, Белград, Видин, Виминациум, Гиген.
Новиодунум (Мизия)
Tabula Peutingeriana Новиодунум (Noviodunum) e римски град в Мизия на южния бряг на Долен Дунав.
Дунавски лимес и Новиодунум (Мизия) · Новиодунум (Мизия) и Римски градове в провинция Мизия ·
Нове
Нове (Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от центъра на днешния град Свищов, България в местността Паметниците, наричана още Стъклен.
Дунавски лимес и Нове · Нове и Римски градове в провинция Мизия ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Дунавски лимес и Русе · Римски градове в провинция Мизия и Русе ·
Рациария
Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) е античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя.
Дунавски лимес и Рациария · Рациария и Римски градове в провинция Мизия ·
Римска провинция
Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим.
Дунавски лимес и Римска провинция · Римска провинция и Римски градове в провинция Мизия ·
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Дунавски лимес и Силистра · Римски градове в провинция Мизия и Силистра ·
Тутракан
Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.
Дунавски лимес и Тутракан · Римски градове в провинция Мизия и Тутракан ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Дунавски лимес и Мизия · Мизия и Римски градове в провинция Мизия ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Дунавски лимес · Белград и Римски градове в провинция Мизия ·
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видин и Дунавски лимес · Видин и Римски градове в провинция Мизия ·
Виминациум
Виминациум Виминациум Балканският полуостров 582 – 612 г. Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г.
Виминациум и Дунавски лимес · Виминациум и Римски градове в провинция Мизия ·
Гиген
Гигѐн е село в Северна България, в общ. Гулянци, Плевенска област.
Гиген и Дунавски лимес · Гиген и Римски градове в провинция Мизия ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия са по-чести
- Какви са приликите между Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия
Сравнение между Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия
Дунавски лимес има 54 връзки, докато Римски градове в провинция Мизия има 53. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 11.21% = 12 / (54 + 53).
Препратки
Тази статия показва връзката между Дунавски лимес и Римски градове в провинция Мизия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: