Доменико Гирландайо и Лудовико Мария Сфорца

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Доменико Гирландайо и Лудовико Мария Сфорца

Доменико Гирландайо vs. Лудовико Мария Сфорца

Доменико Гирландайо (Domenico Ghirlandaio) с истинско име Доменико ди Томазо Коради ди Дофо Бигорди (Domenico di Tommaso Corradi di Doffo Bigordi; * 2 юни 1448, Флоренция, Флорентинска република; † 11 януари 1494, пак там), е един от най-изтъкнатите флорентински художници от периода Куатроченто, основател на художествена династия, която продължават неговите братя Давид Гирландайо и Бенедето Гирландайо, и синът му Ридолфо Гирландайо. Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.

Пиза

Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.

Доменико Гирландайо и Пиза · Лудовико Мария Сфорца и Пиза · Виж повече »

Рим

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.

Доменико Гирландайо и Рим · Лудовико Мария Сфорца и Рим · Виж повече »

Ренесанс

банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.

Доменико Гирландайо и Ренесанс · Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс · Виж повече »

Сикст IV

Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.

Доменико Гирландайо и Сикст IV · Лудовико Мария Сфорца и Сикст IV · Виж повече »

Флорентинска република

Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.

Доменико Гирландайо и Флорентинска република · Лудовико Мария Сфорца и Флорентинска република · Виж повече »

Флоренция

Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.

Доменико Гирландайо и Флоренция · Лудовико Мария Сфорца и Флоренция · Виж повече »

Медичи

Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.

Доменико Гирландайо и Медичи · Лудовико Мария Сфорца и Медичи · Виж повече »