Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Добруджа и Сармати

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Добруджа и Сармати

Добруджа vs. Сармати

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2). Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век.

Прилики между Добруджа и Сармати

Добруджа и Сармати има 9 общи неща (в Юнионпедия): Констанца, Овидий, Скития, Черно море, Мизия, Дунав, Дарий I, Долна Мизия, 14 век.

Констанца

#виж Кюстенджа.

Добруджа и Констанца · Констанца и Сармати · Виж повече »

Овидий

Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.

Добруджа и Овидий · Овидий и Сармати · Виж повече »

Скития

Скития, понякога и Голяма Скития (Scythia, Σκυθική, Scythia) – условно означение на лесостепните райони, основно в Северното Причерноморие.

Добруджа и Скития · Сармати и Скития · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Добруджа и Черно море · Сармати и Черно море · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Добруджа и Мизия · Мизия и Сармати · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Добруджа и Дунав · Дунав и Сармати · Виж повече »

Дарий I

Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е. При Дарий Ι държавата на Ахеменидите достига най-голямо могъщество.

Дарий I и Добруджа · Дарий I и Сармати · Виж повече »

Долна Мизия

Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.

Добруджа и Долна Мизия · Долна Мизия и Сармати · Виж повече »

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

14 век и Добруджа · 14 век и Сармати · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Добруджа и Сармати

Добруджа има 126 връзки, докато Сармати има 87. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 4.23% = 9 / (126 + 87).

Препратки

Тази статия показва връзката между Добруджа и Сармати. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: