По-бързо от браузъра!Прилики между Добруджа и Кюстенджа
Добруджа и Кюстенджа има 15 общи неща (в Юнионпедия): Крайовска спогодба, Първа българска държава, Османска империя, Овидий, Одриско царство, Северна Добруджа, Черна вода (град), Черно море, Южна Добруджа, Малка Скития, Мизия, Българска екзархия, България, Германия, Дунав.
Крайовска спогодба
#пренасочване Крайовска спогодба (1940).
Добруджа и Крайовска спогодба · Крайовска спогодба и Кюстенджа ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Добруджа и Първа българска държава · Кюстенджа и Първа българска държава ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Добруджа и Османска империя · Кюстенджа и Османска империя ·
Овидий
Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.
Добруджа и Овидий · Кюстенджа и Овидий ·
Одриско царство
Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.
Добруджа и Одриско царство · Кюстенджа и Одриско царство ·
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Добруджа и Северна Добруджа · Кюстенджа и Северна Добруджа ·
Черна вода (град)
Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Добруджа и Черна вода (град) · Кюстенджа и Черна вода (град) ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Добруджа и Черно море · Кюстенджа и Черно море ·
Южна Добруджа
Граници в Добруджа Южна Добруджа (Dobrogea de sud или Cadrilater) е област в Североизточна България.
Добруджа и Южна Добруджа · Кюстенджа и Южна Добруджа ·
Малка Скития
Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.
Добруджа и Малка Скития · Кюстенджа и Малка Скития ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Добруджа и Мизия · Кюстенджа и Мизия ·
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Българска екзархия и Добруджа · Българска екзархия и Кюстенджа ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Добруджа · България и Кюстенджа ·
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Германия и Добруджа · Германия и Кюстенджа ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Добруджа и Кюстенджа са по-чести
- Какви са приликите между Добруджа и Кюстенджа
Сравнение между Добруджа и Кюстенджа
Добруджа има 126 връзки, докато Кюстенджа има 77. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 7.39% = 15 / (126 + 77).
Препратки
Тази статия показва връзката между Добруджа и Кюстенджа. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
