Дидактика и Хезиод

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Дидактика и Хезиод

Дидактика vs. Хезиод

Дидактиката (или още дидактическият метод) се употребява за думите: уча, обучавам, преподавам, учителствам; знанията/науката за преподаването, обучаването, учителстването) е учебен метод, който следва последователен научен подход или образователен стил за въвличане (завладяване), привличане на вниманието (спечелвам) и възбуждане (събуждане на интереса на) съзнанието на ученика (или студента) с цел подобряване на учебния процес и осмисляне на същността на изучавания учебен материал. Дидактичният метод за учебна инструкция (указание, инструктаж, инструкции, обучение, обучаване) често е контрастиран с диалектичния и сократичния метод (сократичния диалог); терминът също така може да бъде използван за означаване на определен дидактичен метод, например конструктивна дидактика. Дидактиката е теорията на/за преподаването (обучението) и, в по-широк смисъл, теорията и практическото приложение на преподаването и ученето. За разлика (оразличаване, демаркация) от „матетиката“ (Mathetics) (науката на/за ученето), дидактиката обозначава само науката за преподаването (обучаването, ученето (в смисъл на преподаването), учителстването). Дидактиката може да бъде контрастирана с отвореното учене (Open learning), при което хората могат да учат самостоятелно, по неструктуриран маниер, по теми, които ги интересуват (са им интересни). Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тяхпо-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание. В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.