Джан Гастоне де Медичи и Клавдия де Медичи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Джан Гастоне де Медичи и Клавдия де Медичи

Джан Гастоне де Медичи vs. Клавдия де Медичи

Джовàни Батѝста Гастòне де Мèдичи (Giovanni Battista Gastone de’ Medici; * 24 или 25 май 1671, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 юли 1737, пак там) е от 1723 до 1737 г. Клавдия де Мèдичи (Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от род Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.

Козимо II де Медичи

Козимо II де Медичи (Cosimo II de' Medici; * 12 май 1590, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 28 февруари 1621, пак там) е велик херцог на Тоскана (1609 -1621).

Джан Гастоне де Медичи и Козимо II де Медичи · Клавдия де Медичи и Козимо II де Медичи · Виж повече »

Палацо Пити

Палацо „Пити“ е внушителен ренесансов дворец във Флоренция, Италия.

Джан Гастоне де Медичи и Палацо Пити · Клавдия де Медичи и Палацо Пити · Виж повече »

Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Австрия и Джан Гастоне де Медичи · Австрия и Клавдия де Медичи · Виж повече »

Урбино (херцогство)

Херцогството Урбино (Ducato (Contea) di Urbino) е херцогство на Свещената Римска империя в Марке в централна Италия от 1213 до 1625 г.

Джан Гастоне де Медичи и Урбино (херцогство) · Клавдия де Медичи и Урбино (херцогство) · Виж повече »

Флоренция

Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.

Джан Гастоне де Медичи и Флоренция · Клавдия де Медичи и Флоренция · Виж повече »

Фердинандо II де Медичи

Фердинàндо II де Мèдичи (Ferdinando II de’ Medici, * 14 юли 1610 в Палацо Пити, Флоренция, † 23 май 1670, пак там) е Велик херцог на Тоскана (1621–1670) от фамилията Медичи.

Джан Гастоне де Медичи и Фердинандо II де Медичи · Клавдия де Медичи и Фердинандо II де Медичи · Виж повече »

Медичи

Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.

Джан Гастоне де Медичи и Медичи · Клавдия де Медичи и Медичи · Виж повече »

Бохемия

Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).

Бохемия и Джан Гастоне де Медичи · Бохемия и Клавдия де Медичи · Виж повече »

Витория дела Ровере

Витория дела Ровере (Vittoria della Rovere, * 7 февруари 1622, Пезаро, † 5 март 1694, Пиза) от фамилията Дела Ровере, е принцеса от Херцогство Урбино и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1633 – 1670).

Витория дела Ровере и Джан Гастоне де Медичи · Витория дела Ровере и Клавдия де Медичи · Виж повече »

Велико херцогство Тоскана

Великото херцогство Тоскана (Großherzogtum Toskana) съществува от 16 век на историческата територия Тоскана в днешна Италия.

Велико херцогство Тоскана и Джан Гастоне де Медичи · Велико херцогство Тоскана и Клавдия де Медичи · Виж повече »

Епилепсия

Епилепсия (επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи. Тези пристъпи представляват епизоди, които може да варират от кратки и почти незабележими до дълги периоди на силни конвулсии. При епилепсия пристъпите са с тенденция да се повтарят, без да има пряка причина. Пристъпи, които се дължат на специфична причина, не се считат за епилептични. Тя е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия. В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка. При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например синкоп), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез електроенцефалограма. Епилепсията не може да се излекува, но при 70% от случаите пристъпите може да се контролират с лекарства. Възможни алтернативи за хората, при които пристъпите не се повлияват от лекарства са хирургическа операция, невростимулация или промени в хранителния режим. Не всички епилептични синдроми са доживотни и значителен брой от хората получават подобрение до степен, при която вече не е необходимо да се приемат лекарства. Около 0,65% от хората по света (около 50 милиона) имат епилепсия, като почти 80% от случаите са в развиващите се страни. Заболеваемостта при по-възрастните е значителна. В развитите страни началните прояви най-често са в ранна детска и в старческа възраст, а в развиващите се страни засегнати са предимно по-големите деца и възрастните в по-млада възраст, което вероятно се дължи на различията в честотата на подлежащите причини. Около 5 – 10% от всички хора получават някакъв непровокиран пристъп до достигане на 80-годишна възраст, а шансът да получат втори пристъп е между 40 и 50%. В много страни по света на хората страдащи от епилепсия правото да шофират се ограничава или отнема (особено през активните периоди на пристъпи), но повечето от хората с епилепсия успяват да си възвърнат правото на шофиране след определен период на затишие от пристъпи. След промяна в европейското законодателство в България бяха въведени нови правила и страдащите от епилепсия могат да управляват МПС при определени условия. Основното изискване е да не са получавали пристъп поне в рамките на една година и да могат да докажат това с документ от лекар.

Джан Гастоне де Медичи и Епилепсия · Епилепсия и Клавдия де Медичи · Виж повече »