Дакия (провинция) и Сармати

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Дакия (провинция) и Сармати

Дакия (провинция) vs. Сармати

Дакия Траяна (Dacia Traiana) е римска имперска провинция в европейска Скития – обширна територия на Балканския полуостров, предимно в дн. Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век.

Октавиан Август

Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.

Дакия (провинция) и Октавиан Август · Октавиан Август и Сармати · Виж повече »

Скития

Скития, понякога и Голяма Скития (Scythia, Σκυθική, Scythia) – условно означение на лесостепните райони, основно в Северното Причерноморие.

Дакия (провинция) и Скития · Сармати и Скития · Виж повече »

Тиса

Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.

Дакия (провинция) и Тиса · Сармати и Тиса · Виж повече »

Херодот

Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.

Дакия (провинция) и Херодот · Сармати и Херодот · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Дакия (провинция) и Мизия · Мизия и Сармати · Виж повече »

Буребиста

Буребиста (Βοιρεβίστας) е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена.

Буребиста и Дакия (провинция) · Буребиста и Сармати · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дакия (провинция) и Дунав · Дунав и Сармати · Виж повече »

Дунавски лимес

Под Дунавски лимес (на, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.

Дакия (провинция) и Дунавски лимес · Дунавски лимес и Сармати · Виж повече »