По-бързо от браузъра!Прилики между Дакия и Дакия (провинция)
Дакия и Дакия (провинция) има 30 общи неща (в Юнионпедия): V Македонски легион, Карпати, Октавиан Август, Аврелиан, Античност, Румъния, Римска империя, Страбон, Траян, Траянова колона, Трансилвания, Тиса, Хораций, Херодот, Мизия, Молдавия, Залмоксис, Буребиста, Гай Юлий Цезар, Галиен, Дунав, Даки, Дакия, Дакийски войни, Дион Касий, Днестър, Домициан, Децебал, Европа, 1 март.
V Македонски легион
Пети Македонски легион (Legio V Macedonica VII Pia VII Fidelis Constans) е сформиран от консулът Гай Вибий Панса Цетрониан по заповед на Октавиан Август през 43 г. пр.н.е. Легионът съществува до ислямското завоевание на Египет в VII век.
V Македонски легион и Дакия · V Македонски легион и Дакия (провинция) ·
Карпати
Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.
Дакия и Карпати · Дакия (провинция) и Карпати ·
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
Дакия и Октавиан Август · Дакия (провинция) и Октавиан Август ·
Аврелиан
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
Аврелиан и Дакия · Аврелиан и Дакия (провинция) ·
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Античност и Дакия · Античност и Дакия (провинция) ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Дакия и Румъния · Дакия (провинция) и Румъния ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Дакия и Римска империя · Дакия (провинция) и Римска империя ·
Страбон
Страбон (Στράβων) е древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.
Дакия и Страбон · Дакия (провинция) и Страбон ·
Траян
Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар.
Дакия и Траян · Дакия (провинция) и Траян ·
Траянова колона
Траяновата колона и Базиликата Улпия Траяновата колона (Colonna Traiana; COLVMNA·TRAIANI) е издигната през 113 година на Траяновия форум в Рим, в тесен двор зад Базилика Улпия, в чест на победите на император Траян над даките.
Дакия и Траянова колона · Дакия (провинция) и Траянова колона ·
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Дакия и Трансилвания · Дакия (провинция) и Трансилвания ·
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Дакия и Тиса · Дакия (провинция) и Тиса ·
Хораций
Паметник на Квинт Хораций Флак от Ахиле Д'Орси, 1898, Веноза. Квинт Хораций Флак (Quintus Horatius Flaccus) или Хораций е римски поет от Златния век на римската литература.
Дакия и Хораций · Дакия (провинция) и Хораций ·
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Дакия и Херодот · Дакия (провинция) и Херодот ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Дакия и Мизия · Дакия (провинция) и Мизия ·
Молдавия
#виж Молдова (област).
Дакия и Молдавия · Дакия (провинция) и Молдавия ·
Залмоксис
Залмоксис (Ζάλμοξις/Σάλμοξις/Ζάμολξις/Σάμολξις) е предполагаемо божество на тракийския народ гети, известно от „История“ на древногръцкия автор от V век пр.
Дакия и Залмоксис · Дакия (провинция) и Залмоксис ·
Буребиста
Буребиста (Βοιρεβίστας) е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена.
Буребиста и Дакия · Буребиста и Дакия (провинция) ·
Гай Юлий Цезар
#виж Юлий Цезар.
Гай Юлий Цезар и Дакия · Гай Юлий Цезар и Дакия (провинция) ·
Галиен
Публий Лициний Егнаций Галиен (Publius Licinius Egnatius Gallienus) е римски император, управлявал Римската империя, отначало съвместно със своя баща Валериан I – от 253 до 260 г., а после и като единствен император през 260-268 година.
Галиен и Дакия · Галиен и Дакия (провинция) ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дакия и Дунав · Дакия (провинция) и Дунав ·
Даки
Дакия при управлението на Буребиста Даките са севернотракийски племена с келтски и скитски влияния и обитавали в продължение на най-малко няколко столетия области в днешна Влахия (сега Румъния).
Даки и Дакия · Даки и Дакия (провинция) ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Дакия и Дакия · Дакия и Дакия (провинция) ·
Дакийски войни
Дакийските войни са двата похода на римския император Траян в началото на 2 век, в земите на даките (Карпатите в областта на днешна Румъния), предхождани от несполучлив опит за настъпление срещу тяхна император Домициан, в края на 1 век.
Дакийски войни и Дакия · Дакийски войни и Дакия (провинция) ·
Дион Касий
Дион Касий Кокцеан (Δίων Κάσσιος; Dio Cassius Cocceianus) е римски историк от старогръцки произход.
Дакия и Дион Касий · Дакия (провинция) и Дион Касий ·
Днестър
Схематична карта на река Днестър и водосборът ѝ Днестър (на древногръцки Tỳras; Дністер; Nistru; Днестр) е голяма европейска река протичаща по територията на Лвовска, Ивано-Франкивска, Тернопилска, Чернивецка, Хмелницка, Виницка и Одеска област в Украйна и в Молдова, вливаща се в Черно море.
Дакия и Днестър · Дакия (провинция) и Днестър ·
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
Дакия и Домициан · Дакия (провинция) и Домициан ·
Децебал
Децебал (Decebalus; Decebal) е владетел на даките в периода 86 – 106 г.
Дакия и Децебал · Дакия (провинция) и Децебал ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Дакия и Европа · Дакия (провинция) и Европа ·
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Дакия и Дакия (провинция) са по-чести
- Какви са приликите между Дакия и Дакия (провинция)
Сравнение между Дакия и Дакия (провинция)
Дакия има 49 връзки, докато Дакия (провинция) има 53. Тъй като те са по-чести 30, индекса Jaccard е 29.41% = 30 / (49 + 53).
Препратки
Тази статия показва връзката между Дакия и Дакия (провинция). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
