Готска война (250-251) и Книва

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Готска война (250-251) и Книва

Готска война (250-251) vs. Книва

Готската война (250 – 251) е конфликт между Римската империя и съюза на племената на готите и скитите на Дунав в римските провинции Дакия и Мизия между 250 – 251 г. Инвазията на готите 250 – 251 г. Книва (Cniva, Kniva; Kniwa, Knife) е княз на готите (251 г.), който побеждава римляните в битката при Абритус (дн. Разград), известна също като битка от Форум Теребронии (Forum Terebronii), при която с Деций и синът му Херений Етруск за пръв път римски император е убит в битка с варвари.

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Готска война (250-251) и Пловдив · Книва и Пловдив · Виж повече »

Абритус

Абрѝтус (Abrittus) е антично римско селище (от II до IV век град) в Североизточна България.

Абритус и Готска война (250-251) · Абритус и Книва · Виж повече »

Никополис

#виж Зарово.

Готска война (250-251) и Никополис · Книва и Никополис · Виж повече »

Разград

Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България.

Готска война (250-251) и Разград · Книва и Разград · Виж повече »

Стара Загора

Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.

Готска война (250-251) и Стара Загора · Книва и Стара Загора · Виж повече »

Филипополис

#виж Филипопол.

Готска война (250-251) и Филипополис · Книва и Филипополис · Виж повече »

Херений Етруск

Квинт Херений Етруск Месий Деций (Quintus Herennius Etruscus Messius Decius) е по-големият син и съимператор на Деций Траян, цезар (250 – 251); през 251 г.

Готска война (250-251) и Херений Етруск · Книва и Херений Етруск · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Готска война (250-251) и Мизия · Книва и Мизия · Виж повече »

Берое

#виж История на Стара Загора#Античност.

Берое и Готска война (250-251) · Берое и Книва · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Готска война (250-251) и Дунав · Дунав и Книва · Виж повече »

Долна Мизия

Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.

Готска война (250-251) и Долна Мизия · Долна Мизия и Книва · Виж повече »

Деций

#виж Деций Траян.

Готска война (250-251) и Деций · Деций и Книва · Виж повече »

Емилиан

Марк Емилий Емилиан (Marcus Aemilius Aemilianus) е римски император за три месеца през 253 година.

Готска война (250-251) и Емилиан · Емилиан и Книва · Виж повече »

Йорданес

Йорданес е остготски историк от 6 век, живял в Мизия.

Готска война (250-251) и Йорданес · Йорданес и Книва · Виж повече »