Готи и Късноримска армия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Готи и Късноримска армия

Готи vs. Късноримска армия

Мисория на Теодосий I, изработен през 388 г. Готите (Gut-þiuda;; Gutar; Gothi; Γότθοι) са източногермански народ от Античността. тетрарсите – сега в Сан Марко, Венеция, показва Император Диоклециан и тримата му колеги. Отляво Диоклециан и Максимиан – двамата ''Августи'' (съимператори); отдясно: Галерий и Констанций I Хлор – двамата ''Цезари'' (заместник-императори). Забележете вълнените „панонски“ шапки, масово носени (извън битка) от офицерите в късноримската армия, в резултат на широкото разпространение на влиянието на офицерите от Дунавските провинции. Обърнете внимание и на дръжките на мечовете завършващи с орелски глави. В съвременната наука под период на късноримската армия се разбира периодът, започващ с възкачването на Император Диоклециан през 284 г., и завършващ през 476 г.

Клавдий II Готски

Марк Аврелий Клавдий (лат. Marcus Aurelius Claudius Gothicus, понякога Marcus Aurelius Valerius Claudius), а също и Клавдий II Готски е римски император за по-малко от две години (268 – 270 г.), но за това време успява да положи началото на възстановяването на политическото и военно могъщество на Римската империя.

Готи и Клавдий II Готски · Клавдий II Готски и Късноримска армия · Виж повече »

Константин I

Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.

Готи и Константин I · Константин I и Късноримска армия · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Готи и Константинопол · Константинопол и Късноримска армия · Виж повече »

Констанций I Хлор

Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан.

Готи и Констанций I Хлор · Констанций I Хлор и Късноримска армия · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Готи и Панония · Късноримска армия и Панония · Виж повече »

Аврелиан

Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.

Аврелиан и Готи · Аврелиан и Късноримска армия · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Готи и Римска империя · Късноримска армия и Римска империя · Виж повече »

Максимиан

Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.

Готи и Максимиан · Късноримска армия и Максимиан · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Готи и Мизия · Късноримска армия и Мизия · Виж повече »

Западна Римска империя

Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.

Готи и Западна Римска империя · Западна Римска империя и Късноримска армия · Виж повече »

Зосим

Зосим е римски историк от края на 5 век.

Готи и Зосим · Зосим и Късноримска армия · Виж повече »

Битка при Адрианопол (378)

Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.

Битка при Адрианопол (378) и Готи · Битка при Адрианопол (378) и Късноримска армия · Виж повече »

Битка при Ниш (269)

#пренасочване Битка при Найсус (269).

Битка при Ниш (269) и Готи · Битка при Ниш (269) и Късноримска армия · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Византийска империя и Готи · Византийска империя и Късноримска армия · Виж повече »

Галерий

Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.

Галерий и Готи · Галерий и Късноримска армия · Виж повече »

Диоклециан

Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.

Готи и Диоклециан · Диоклециан и Късноримска армия · Виж повече »