Горна Мизия и Списък на римските провинции до Диоклециан

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Горна Мизия и Списък на римските провинции до Диоклециан

Горна Мизия vs. Списък на римските провинции до Диоклециан

Горна Мизия (Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г. Този Списък на римските провинции до Диоклециан съдържа информации за римската регионална политика до управленческата реформа на император Диоклециан.

Крайбрежна Дакия

Крайбрежна (Брегова) Дакия или Дакия Рипензис (Dacia Ripensis) е римска провинция, която се образува ок.

Горна Мизия и Крайбрежна Дакия · Крайбрежна Дакия и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Костолац

ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.

Горна Мизия и Костолац · Костолац и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Рациария

Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) е античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя.

Горна Мизия и Рациария · Рациария и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Римска провинция

Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим.

Горна Мизия и Римска провинция · Римска провинция и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Сингидунум

Сингидунум (лат. Singidunum) е римски град, съществувал на мястото на Белград.

Горна Мизия и Сингидунум · Сингидунум и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Горна Мизия и Мизия · Мизия и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Белград и Горна Мизия · Белград и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Вътрешна Дакия

Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея (Dacia Mediterranea; Επαρχία Δακίας Μεσογείου, Eparchia Dakias Mesogeiou) е римска провинция, образувана в 285 г.

Вътрешна Дакия и Горна Мизия · Вътрешна Дакия и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Далмация (римска провинция)

Далмация (Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати.

Горна Мизия и Далмация (римска провинция) · Далмация (римска провинция) и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Долна Мизия

Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.

Горна Мизия и Долна Мизия · Долна Мизия и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »

Домициан

Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.

Горна Мизия и Домициан · Домициан и Списък на римските провинции до Диоклециан · Виж повече »