Прилики между Горна Мизия и Дунавски лимес
Горна Мизия и Дунавски лимес има 13 общи неща (в Юнионпедия): Прахово, Аврелиан, Рациария, Римска империя, Римска провинция, Сингидунум, Мизия, Белград, Виминациум, Дунав, Дакия, Домициан, Легат.
Прахово
Прахово (Prahovo) е индустриално селище на брега на Дунав в Борски окръг на Централна Сърбия, в община Неготин, непосредствено след ВЕЦ Джердап II, и е третото по значимост дунавско пристанище в Сърбия.
Горна Мизия и Прахово · Дунавски лимес и Прахово ·
Аврелиан
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
Аврелиан и Горна Мизия · Аврелиан и Дунавски лимес ·
Рациария
Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) е античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя.
Горна Мизия и Рациария · Дунавски лимес и Рациария ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Горна Мизия и Римска империя · Дунавски лимес и Римска империя ·
Римска провинция
Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим.
Горна Мизия и Римска провинция · Дунавски лимес и Римска провинция ·
Сингидунум
Сингидунум (лат. Singidunum) е римски град, съществувал на мястото на Белград.
Горна Мизия и Сингидунум · Дунавски лимес и Сингидунум ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Горна Мизия и Мизия · Дунавски лимес и Мизия ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Горна Мизия · Белград и Дунавски лимес ·
Виминациум
Виминациум Виминациум Балканският полуостров 582 – 612 г. Виминациум (лат.: Viminacium) е античен важен граничен град на римската провинция Мизия, впоследствие Горна Мизия, който става през 68/69 г.
Виминациум и Горна Мизия · Виминациум и Дунавски лимес ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Горна Мизия и Дунав · Дунав и Дунавски лимес ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Горна Мизия и Дакия · Дакия и Дунавски лимес ·
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
Горна Мизия и Домициан · Домициан и Дунавски лимес ·
Легат
Легат (legatus) е термин с многопосочни значения на представител, пратеник, офицер.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Горна Мизия и Дунавски лимес са по-чести
- Какви са приликите между Горна Мизия и Дунавски лимес
Сравнение между Горна Мизия и Дунавски лимес
Горна Мизия има 57 връзки, докато Дунавски лимес има 54. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 11.71% = 13 / (57 + 54).
Препратки
Тази статия показва връзката между Горна Мизия и Дунавски лимес. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: