Горна Германия и Списък на римските провинции след Диоклециан

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Горна Германия и Списък на римските провинции след Диоклециан

Горна Германия vs. Списък на римските провинции след Диоклециан

Горна Германия (Germania Superior) е наречена така, защото се намира над Долна Германия, друга провинция на Римската империя. Карта на Римската империя ок. 395 г. Този списък на римските провинции след Диоклециан съдържа информации за римската регионална политика на управленческата реформа на император Диоклециан и за развитието след разделянето на Imperium Romanum на Западна римска империя и Източна римска империя през 395 г.

Римска провинция

Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим.

Горна Германия и Римска провинция · Римска провинция и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »

Реция

Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.

Горна Германия и Реция · Реция и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »

Швейцария

Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.

Горна Германия и Швейцария · Списък на римските провинции след Диоклециан и Швейцария · Виж повече »

Юра (планина)

Юра̀ (Jura, на френски Жюра̀, в България се утвърждава немското название) е планина в западната част на Швейцария и източната част на Франция.

Горна Германия и Юра (планина) · Списък на римските провинции след Диоклециан и Юра (планина) · Виж повече »

Бавария

Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен.

Бавария и Горна Германия · Бавария и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »

Баден-Вюртемберг

Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.

Баден-Вюртемберг и Горна Германия · Баден-Вюртемберг и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »

Долна Германия

Долна Германия (Germania Inferior) е провинция на Римската империя, разположена на левия бряг по долното течение на река Рейн в днешна южна и западна Нидерландия, части от Фландрия и Северен Рейн-Вестфалия.

Горна Германия и Долна Германия · Долна Германия и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »

Елзас

Елза̀с (на елзаски ’s Elsass; Alsace; Elsaß; произнася се „Алзас“) е френска област на североизточната граница на западния бряг на горното течение на река Рейн и граничи с Германия и Швейцария.

Горна Германия и Елзас · Елзас и Списък на римските провинции след Диоклециан · Виж повече »