Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Изтегляне
По-бързо от браузъра!
 

Глаголица и Старобългарска литература

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Глаголица и Старобългарска литература

Глаголица vs. Старобългарска литература

Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година. Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.

Прилики между Глаголица и Старобългарска литература

Глаголица и Старобългарска литература има 10 общи неща (в Юнионпедия): Кирил и Методий, Кирилица, Първа българска държава, Преславска книжовна школа, Панония, Черноризец Храбър, Михаил III (Византия), Моравия, Великоморавия, 14 век.

Кирил и Методий

''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.

Глаголица и Кирил и Методий · Кирил и Методий и Старобългарска литература · Виж повече »

Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.

Глаголица и Кирилица · Кирилица и Старобългарска литература · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Глаголица и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарска литература · Виж повече »

Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска.

Глаголица и Преславска книжовна школа · Преславска книжовна школа и Старобългарска литература · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Глаголица и Панония · Панония и Старобългарска литература · Виж повече »

Черноризец Храбър

Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.

Глаголица и Черноризец Храбър · Старобългарска литература и Черноризец Храбър · Виж повече »

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Глаголица и Михаил III (Византия) · Михаил III (Византия) и Старобългарска литература · Виж повече »

Моравия

Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.

Глаголица и Моравия · Моравия и Старобългарска литература · Виж повече »

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Великоморавия и Глаголица · Великоморавия и Старобългарска литература · Виж повече »

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

14 век и Глаголица · 14 век и Старобългарска литература · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Глаголица и Старобългарска литература

Глаголица има 60 връзки, докато Старобългарска литература има 49. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 9.17% = 10 / (60 + 49).

Препратки

Тази статия показва връзката между Глаголица и Старобългарска литература. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »