Гея и Феба (митология)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Гея и Феба (митология)

Гея vs. Феба (митология)

Гея (Γαῖα, Γῆ, дорийски: Γᾶ; Gaia, Ge; произнася се / ɡeɪ.ə / или / ɡaɪ.ə /; от старогръцки Γαῖα „земя“ или Gaia, Gæa и Gea, от който и новогръцки Γῆ) е първична древногръцка богиня, олицетворяваща Земята, гръцката версия на „майката природа“ или майката Земя. Феба (Phoebe, Phoibe) в древногръцката митология е титанида.

Койос

Кой в древногръцката митология е титан от първото поколение.

Гея и Койос · Койос и Феба (митология) · Виж повече »

Артемида

Артемида (Ἄρτεμις) е древногръцката богиня на лова и богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята.

Артемида и Гея · Артемида и Феба (митология) · Виж повече »

Родословно дърво на гръцки богове

Категория:Древногръцки богове Категория:Родословни дървета.

Гея и Родословно дърво на гръцки богове · Родословно дърво на гръцки богове и Феба (митология) · Виж повече »

Теогония

Теогония (Θεογονία – „произход на боговете“) е поема от Хезиод.

Гея и Теогония · Теогония и Феба (митология) · Виж повече »

Уран (митология)

Уран (Ουρανός – „небе“) – в древногръцката митология – върховен бог, първият владетел на Вселената, цар на небето (в Древността понятието за него е близко до съвременното за Космос).

Гея и Уран (митология) · Уран (митология) и Феба (митология) · Виж повече »

Хезиод

Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тяхпо-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание. В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

Гея и Хезиод · Феба (митология) и Хезиод · Виж повече »