Прилики между Гети и Дакия (провинция)
Гети и Дакия (провинция) има 14 общи неща (в Юнионпедия): Октавиан Август, Румъния, Римска империя, Страбон, Скития, Херодот, Мизия, Залмоксис, Буребиста, Балкански полуостров, Дунав, Даки, Дакия, Дион Касий.
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
Гети и Октавиан Август · Дакия (провинция) и Октавиан Август ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Гети и Румъния · Дакия (провинция) и Румъния ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Гети и Римска империя · Дакия (провинция) и Римска империя ·
Страбон
Страбон (Στράβων) е древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.
Гети и Страбон · Дакия (провинция) и Страбон ·
Скития
Скития, понякога и Голяма Скития (Scythia, Σκυθική, Scythia) – условно означение на лесостепните райони, основно в Северното Причерноморие.
Гети и Скития · Дакия (провинция) и Скития ·
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Гети и Херодот · Дакия (провинция) и Херодот ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Гети и Мизия · Дакия (провинция) и Мизия ·
Залмоксис
Залмоксис (Ζάλμοξις/Σάλμοξις/Ζάμολξις/Σάμολξις) е предполагаемо божество на тракийския народ гети, известно от „История“ на древногръцкия автор от V век пр.
Гети и Залмоксис · Дакия (провинция) и Залмоксис ·
Буребиста
Буребиста (Βοιρεβίστας) е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена.
Буребиста и Гети · Буребиста и Дакия (провинция) ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и Гети · Балкански полуостров и Дакия (провинция) ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Гети и Дунав · Дакия (провинция) и Дунав ·
Даки
Дакия при управлението на Буребиста Даките са севернотракийски племена с келтски и скитски влияния и обитавали в продължение на най-малко няколко столетия области в днешна Влахия (сега Румъния).
Гети и Даки · Даки и Дакия (провинция) ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Гети и Дакия · Дакия и Дакия (провинция) ·
Дион Касий
Дион Касий Кокцеан (Δίων Κάσσιος; Dio Cassius Cocceianus) е римски историк от старогръцки произход.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Гети и Дакия (провинция) са по-чести
- Какви са приликите между Гети и Дакия (провинция)
Сравнение между Гети и Дакия (провинция)
Гети има 70 връзки, докато Дакия (провинция) има 53. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 11.38% = 14 / (70 + 53).
Препратки
Тази статия показва връзката между Гети и Дакия (провинция). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: