Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Георги Войтех и Михаил Саронит

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Георги Войтех и Михаил Саронит

Георги Войтех vs. Михаил Саронит

България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука. Михаѝл Саронѝт (Μιχαήλ Σαρωνίτης) е византийски военачалник от XI век.

Прилики между Георги Войтех и Михаил Саронит

Георги Войтех и Михаил Саронит има 7 общи неща (в Юнионпедия): Косово поле, Константин Бодин, Константинопол, Първа българска държава, Скопие, Въстание на Георги Войтех, Йоан Скилица.

Косово поле

Косово поле (Косово поље / Kosovo polje, Fushë Kosovë) е междупланинска котловина, на която е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.

Георги Войтех и Косово поле · Косово поле и Михаил Саронит · Виж повече »

Константин Бодин

Константѝн Бо̀дин/Бъдин е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил от династията Воиславлевичи.

Георги Войтех и Константин Бодин · Константин Бодин и Михаил Саронит · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Георги Войтех и Константинопол · Константинопол и Михаил Саронит · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Георги Войтех и Първа българска държава · Михаил Саронит и Първа българска държава · Виж повече »

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Георги Войтех и Скопие · Михаил Саронит и Скопие · Виж повече »

Въстание на Георги Войтех

Въстанието на Георги Войтехпрез 1072 г.

Въстание на Георги Войтех и Георги Войтех · Въстание на Георги Войтех и Михаил Саронит · Виж повече »

Йоан Скилица

Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.

Георги Войтех и Йоан Скилица · Йоан Скилица и Михаил Саронит · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Георги Войтех и Михаил Саронит

Георги Войтех има 27 връзки, докато Михаил Саронит има 14. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 17.07% = 7 / (27 + 14).

Препратки

Тази статия показва връзката между Георги Войтех и Михаил Саронит. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: