Прилики между География на Киргизстан и Исъккулска област
География на Киргизстан и Исъккулска област има 17 общи неща (в Юнионпедия): Кунгей Алатау, Казахстан, Какшаал Тоо, Китай, Киргизстан, Аксу (приток на Тарим), Нарин (река), Сърдаря, Тяншан, Тарим, Терскей Алатау, Чу (река), Чуйска област, Исъккул, Исъккулска котловина, Бишкек, Дженгиш Чокусу.
Кунгей Алатау
Кунгей Алатау или Кунгей Алатоо, Кюнгьой Алатоо (Күнгөй Ала-Тоо; Күнгей Алата́у; Кюнгёй-Ала-Тоо) е планински хребет в Северен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Чуйска област) и Казахстан (Алматинска област).
География на Киргизстан и Кунгей Алатау · Исъккулска област и Кунгей Алатау ·
Казахстан
Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.
География на Киргизстан и Казахстан · Исъккулска област и Казахстан ·
Какшаал Тоо
Какшаал Тоо или Кокшаал Тоо, Кокшаалтау (Какшаал тоо; Какшаал-Тоо) е най-високият и един от най-дългите и мощни планински хребети на Тяншан.
География на Киргизстан и Какшаал Тоо · Исъккулска област и Какшаал Тоо ·
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
География на Киргизстан и Китай · Исъккулска област и Китай ·
Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.
География на Киргизстан и Киргизстан · Исъккулска област и Киргизстан ·
Аксу (приток на Тарим)
Аксу (в горното течение Сариджаз) Сарыжаз; на китайски: 阿克苏河, Ākèsù hé; ئاقسۇ دەرياسى; Аксу, Сарыджаз) е река в Централна Азия, протичаща в източната част на Киргизстан (Исъккулска област) и Западен Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион), лява съставяща на най-голямата централноазиатска река Тарим. Дължина 282 km, от които в Киргизстан 85 km, в Китай 197 km. Площ на водосборния басейн 12 900 km². Река Аксу води началото си под името Сариджаз от ледника Семьонов, стичащ се по южния склон на тяншанския хребет Терскей Алатау. В началото тече в западна посока между хребетите Терскей Алатау на север и Сариджаз на юг, след което завива на юг и протича през дълбока и тясна долина между хребетите Инилчектау и Каинди-Ката на изток и Куйлютау на запад. В този участък в нея се вливат реките: Инилчек и Каинди (отляво); Кьойлу, Учкьол и Акшийрак (отдясно). След устието на река Акшийрак река Сариджаз завива на изток, а след това на юг и чрез много дълбока, тясна (на места до 10 m) и непроходима каньоновидна долина проломява най-високия хребет на Тяншан Какшаал Тоо и навлиза на китайска територия. В този участък в нея се вливат реките Куюкан (ляв приток) и Кучкарата (десен приток). В района на китайското село Шайки излиза от планините на Тяншан и навлиза в западната част на обширната Таримска котловина. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Таушкандаря (Какшаал). След град Аксу руслото ѝ се разделя на множество ръкави и на 87 km югоизточно от града, на 1025 m н.в. се свързва с идващата отдясно река Яркенд, като двете заедно дават началото на река Тарим. Има ледниково-снежно подхранване с ясно изразено лятно пълноводие. Среден годишен отток в долното течение 208 m³/sec. На китайска територия преди непосредственото ѝ излизане от планините е изграден голям язовир, чрез който се регулира годишният ѝ отток, а в долното течение водите ѝ широко се използват за напояване.
Аксу (приток на Тарим) и География на Киргизстан · Аксу (приток на Тарим) и Исъккулска област ·
Нарин (река)
Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка) Нарин (Нарын; Norin; Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря.
География на Киргизстан и Нарин (река) · Исъккулска област и Нарин (река) ·
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
География на Киргизстан и Сърдаря · Исъккулска област и Сърдаря ·
Тяншан
Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
География на Киргизстан и Тяншан · Исъккулска област и Тяншан ·
Тарим
Карта на водосборния басейн на река Тарим Тарим (塔里木河; уйгурски: تارىمدەرياسى) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион.
География на Киргизстан и Тарим · Исъккулска област и Тарим ·
Терскей Алатау
Терскей Алатау или Терскей Алатоо (Тескей Ала-Тоо; Теріске́й Алата́у; Терскей-Алатау) е планински хребет в Среден Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Наринска област) и Казахстан (Алматинска област).
География на Киргизстан и Терскей Алатау · Исъккулска област и Терскей Алатау ·
Чу (река)
Карта на водосборния басейн на река Сърдаря Река Чу в Боамското ждрело Железопътният мост над река Чу при едноименния град в Казахстан Чу (Шу) (Чүй; Шу; Чу) е голяма река в Средна Азия в Наринска, Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан и Жамбълска и Туркестанска област на Казахстан, вливаща се по враме на пълноводие в езерото Акжайкън, разположено в падината Ашчъкол.
География на Киргизстан и Чу (река) · Исъккулска област и Чу (река) ·
Чуйска област
Чуйска област (Чуй областы) е една от 7-те области на Киргизстан.
География на Киргизстан и Чуйска област · Исъккулска област и Чуйска област ·
Исъккул
#виж Исък Кул.
География на Киргизстан и Исъккул · Исъккул и Исъккулска област ·
Исъккулска котловина
Исъккулската котловина (Ысык-Көл өрөөнү; Исс,к-Кульская котловина) е обширна междупланинска котловина в северната част на планината Тяншан, в североизточната част на Киргизстан (Исъккулска област).
География на Киргизстан и Исъккулска котловина · Исъккулска котловина и Исъккулска област ·
Бишкек
Бишкек (Бишкек) е столицата на Киргизстан.
Бишкек и География на Киргизстан · Бишкек и Исъккулска област ·
Дженгиш Чокусу
Дженгиш Чокусу (Жеңиш чокусу dʒeŋiʃ tʃoqusú), от времето на СССР наричан връхПобеда (Пик Победы), е най-високият планински масив в Тяншанската планинска верига с височина 7439 m. Намира се на киргизко-китайската граница, в дял Какшаал Тоо - най-високата част на Тяншан, югозападно от езерото Исък Кул.
География на Киргизстан и Дженгиш Чокусу · Дженгиш Чокусу и Исъккулска област ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво География на Киргизстан и Исъккулска област са по-чести
- Какви са приликите между География на Киргизстан и Исъккулска област
Сравнение между География на Киргизстан и Исъккулска област
География на Киргизстан има 65 връзки, докато Исъккулска област има 21. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 19.77% = 17 / (65 + 21).
Препратки
Тази статия показва връзката между География на Киргизстан и Исъккулска област. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: