Генетика и Карл Пиърсън

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Генетика и Карл Пиърсън

Генетика vs. Карл Пиърсън

Генетика на Мендел белтъците. Генетика е клон на биологията и медицината, който изучава гените, съставляващи ДНК при всички организми, тяхната променливост и ролята им в наследствеността. Карл Пиърсън (27 март 1857 – 27 април 1936) е английски математик и биостатистик. Приписва му се създаването на дисциплината математическа статистика. Той основава първия в света университетски статистически отдел в Университетски колеж Лондон през 1911 г. и допринася значително за областта на биометрията и метеорологията. Пиърсън е протеже и биограф на сър Франсис Галтън. Той редактира и завършва както „Здравия разум на точните науки“ (Common Sense of the Exact Sciences) на Уилям Кингдън Клифърд (1885), така и „Историята на теорията на еластичността“ том 1 (1886 – 1893) и том 2 (1893), (History of the Theory of Elasticity, Vol. 1 and 2) на Исак Тодхънтър, след смъртта им. Пиърсън е роден в Айлингтън, Лондон в семейство на квакери. Баща му е Уилям Пиърсън, а майка му – Фани (по баща Смит), има брат и сестра – Артър и Ейми. Пиърсън посещава University College School, след което King's College, Cambridge през 1876 г., за да учи математика, завършвайки през 1879 г. След това пътува до Германия, за да учи физика в университета в Хайделберг при Г. Х. Куинке и метафизика при Куно Фишер. Посещава и Берлинския университет, където присъства на лекциите на физиолога Емил дю Боа-Реймон за дарвинизма (Емил е брат на математика Пол дю Боа-Реймон). Пиърсън също изучава римско право, преподавано от Брунс и Момзен, средновековна немска литература и немска литература от 16-ти век и социализъм. Той става опитен историк и германист и прекарва голяма част от 1880-те години в Берлин, Хайделберг, Виена, Ленцкирхи Брикслег. Пише по теми като Страстите на Исус, религия, Гьоте, Вертер, както и теми, свързани със секса, и е основател на Клуба на мъжете и жените (Men and Women's Club). Пиърсън със Сър Франсис Галтън, 1909 или 1910 г. На Пиърсън е предложен пост по германистика в Кингс Колидж, Кеймбридж. Сравнявайки студентите от Кеймбридж с тези, които познава от Германия, Пиърсън намира немските студенти за неатлетични и слаби. Той пише на майка си: „Преди мислех, че леката атлетика и спортът са надценени в Кеймбридж, но сега мисля, че не могат да не бъдат високо ценени.“ След завръщането си в Англия през 1880 г. Пиърсън за първи път посещава Кеймбридж. В първата си книга, The New Werther, Пиърсън дава ясна индикация защо е изучавал толкова много различни предмети: След това Пиърсън се завръща в Лондон, за да учи право, подражавайки на баща си:Следващият му ход в кариерата е в Inner Temple, където чете право до 1881 г. (въпреки че никога не го е практикувал). След това се връща към математиката, замествайки професора по математика в Кралския колеж в Лондон през 1881 г. и професора в Университетски колеж Лондон през 1883 г. През 1884 г. е назначен в Голдсмидската катедра по приложна математика и механика в Университетски колеж Лондон. Пиърсън става редактор на Common Sense of the Exact Sciences (1885), когато Уилям Кингдън Клифърд умира. През 1891 г. също е назначен за професор по геометрия в Gresham College; тук той се среща с Уолтър Франк Рафаел Уелдън, зоолог, който има някои интересни проблеми, изискващи количествени решения. Сътрудничеството в областта на биометрията и еволюционната теория е плодотворно и продължава до смъртта на Уелдън през 1906 г. Уелдън запознава Пиърсън с братовчеда на Чарлз Дарвин Франсис Галтън, който се интересува от аспекти на еволюцията като наследственост и евгеника. Пиърсън става протеже на Галтън, понякога до ръба на преклонението.  След смъртта на Галтън през 1911 г., Пиърсън се заема с изготвянето на неговата биография - тритомна книга с разказ, писма, родословия, коментари и снимки - публикувана през 1914, 1924 и 1930 г., като голяма част от собствените пари на Пиърсън плащат за нейното отпечатване. Биографията, направена „за да задоволя себе си и без оглед на традиционните стандарти, на нуждите на издателите или на вкусовете на четящата публика“, възхвалява живота, работата и наследството на Галтън. Пиърсън прогнозира, че Галтън, а не Чарлз Дарвин, ще бъде запомнен като най-удивителния внук на Erasmus Darwin. Когато Галтън умира, той оставя своето имущество на Лондонския университет за Катедра по Евгеника. Пиърсън е първият титуляр на тази катедра — Катедрата по евгеника на Галтън, по-късно Катедрата по генетика на Галтън — в съответствие с желанието на Галтън. Той формира Департамента по Приложна статистика (с финансовата подкрепа на компанията Дрейпърс), в който включва биометричните лаборатории и лабораториите на Галтън. Пиърсън остава в отдела до пенсионирането си през 1933 г. и продължава да работи до смъртта си в Колдхарбър, Съри на 27 април 1936 г. Пиърсън е „ ревностен “ атеист и свободомислещ.

Евгеника

Евгениката е набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора.

Генетика и Евгеника · Евгеника и Карл Пиърсън · Виж повече »