Гана (болест) и Епилепсия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Гана (болест) и Епилепсия

Гана (болест) vs. Епилепсия

Италиански вълк в напреднал стадий на гана Гана (Febris catarrhalis infectiosa canum; canine distemper) е остра заразна болест при всички видове животни от семейство кучета и по-рядко от семействата енотови, скунксове, виверови, малка панда и котки. Епилепсия (επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи. Тези пристъпи представляват епизоди, които може да варират от кратки и почти незабележими до дълги периоди на силни конвулсии. При епилепсия пристъпите са с тенденция да се повтарят, без да има пряка причина. Пристъпи, които се дължат на специфична причина, не се считат за епилептични. Тя е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия. В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка. При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например синкоп), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез електроенцефалограма. Епилепсията не може да се излекува, но при 70% от случаите пристъпите може да се контролират с лекарства. Възможни алтернативи за хората, при които пристъпите не се повлияват от лекарства са хирургическа операция, невростимулация или промени в хранителния режим. Не всички епилептични синдроми са доживотни и значителен брой от хората получават подобрение до степен, при която вече не е необходимо да се приемат лекарства. Около 0,65% от хората по света (около 50 милиона) имат епилепсия, като почти 80% от случаите са в развиващите се страни. Заболеваемостта при по-възрастните е значителна. В развитите страни началните прояви най-често са в ранна детска и в старческа възраст, а в развиващите се страни засегнати са предимно по-големите деца и възрастните в по-млада възраст, което вероятно се дължи на различията в честотата на подлежащите причини. Около 5 – 10% от всички хора получават някакъв непровокиран пристъп до достигане на 80-годишна възраст, а шансът да получат втори пристъп е между 40 и 50%. В много страни по света на хората страдащи от епилепсия правото да шофират се ограничава или отнема (особено през активните периоди на пристъпи), но повечето от хората с епилепсия успяват да си възвърнат правото на шофиране след определен период на затишие от пристъпи. След промяна в европейското законодателство в България бяха въведени нови правила и страдащите от епилепсия могат да управляват МПС при определени условия. Основното изискване е да не са получавали пристъп поне в рамките на една година и да могат да докажат това с документ от лекар.