Галиен и Готска война (262-269)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Галиен и Готска война (262-269)

Галиен vs. Готска война (262-269)

Публий Лициний Егнаций Галиен (Publius Licinius Egnatius Gallienus) е римски император, управлявал Римската империя, отначало съвместно със своя баща Валериан I – от 253 до 260 г., а после и като единствен император през 260-268 година. Готската война (262 – 269) е конфликт на Римската империя и съюза на скитите и тервингите през 262 – 269 г.

Клавдий II Готски

Марк Аврелий Клавдий (лат. Marcus Aurelius Claudius Gothicus, понякога Marcus Aurelius Valerius Claudius), а също и Клавдий II Готски е римски император за по-малко от две години (268 – 270 г.), но за това време успява да положи началото на възстановяването на политическото и военно могъщество на Римската империя.

Галиен и Клавдий II Готски · Готска война (262-269) и Клавдий II Готски · Виж повече »

Оденат

Луций Септимий Оденат (Lucius Septimius Odaenathus, Odenathus, Odenatus; Οδαίναθος, Hodainathos; أذينة – Othayna‎; † края на 267, Емеса или Хераклея Понтика) е владетел на град Палмира (в дн. Източна Сирия) и основател на мимолетната Палмирска империя съществувала през ІІІ век сл.

Галиен и Оденат · Готска война (262-269) и Оденат · Виж повече »

Атина

Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.

Атина и Галиен · Атина и Готска война (262-269) · Виж повече »

Римската империя

#виж Римска империя.

Галиен и Римската империя · Готска война (262-269) и Римската империя · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Галиен и Македония (област) · Готска война (262-269) и Македония (област) · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Галиен и Мала Азия · Готска война (262-269) и Мала Азия · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Галиен и Мизия · Готска война (262-269) и Мизия · Виж повече »

Ефес

историческа карта на Ефес в ''Meyers Konversationslexikon'', 1888 г. Ефес (Ἔφεσος; Ephesus; Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция.

Галиен и Ефес · Готска война (262-269) и Ефес · Виж повече »