По-бързо от браузъра!
28 отношения: Коринт, Пергам, Асклепий, Александрия, Александрийска медицинска школа, Андреас Везалий, Рим, Римска империя, Римската империя, Сърдечно-съдова система, Сенат, Турция, Уилям Харви, Хипократ, Човешки мозък, Марк Аврелий, Мизия, Измир, Дихателна система, 129, 148, 149, 157, 16 век, 162, 166, 17 век, 19 век.
Коринт
Корѝнт (Κόρινθος, Коринтос) е древногръцки полис и съвременен град в Южна Гърция, област Пелопонес, административен център на дем Коринт.
New!!: Гален и Коринт · Виж повече »
Пергам
Макет на античния Пергам Панорамен изглед към Пергам Пергам (Πέργαμος) или Пергамо́н (Πέργᾰμον) е античен град в Еолия, постигнал най-голям разцвет като столица на Пергамското царство през елинистическата епоха.
New!!: Гален и Пергам · Виж повече »
Асклепий
Асклепий (Ασκληπιός, Асклепиос) в древногръцката митология е бог-лечител.
New!!: Гален и Асклепий · Виж повече »
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
New!!: Гален и Александрия · Виж повече »
Александрийска медицинска школа
Александрийската медицинска школа е една от най-старите емпирични образователни институции в историята на медицината, основана през елинистическия период в Древна Гърция в град Александрия в III век пр.
New!!: Гален и Александрийска медицинска школа · Виж повече »
Андреас Везалий
Андреас Везалий (Andreas Vesalius; Andries van Wesel) е брабантски анатом и лекар.
New!!: Гален и Андреас Везалий · Виж повече »
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
New!!: Гален и Рим · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Гален и Римска империя · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Гален и Римската империя · Виж повече »
Сърдечно-съдова система
сърце Сърдечно-съдовата система е изградена от кухи тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност (кръв и лимфа), и сърце, което я привежда в движение чрез равномерни движения - систоли и диастоли.
New!!: Гален и Сърдечно-съдова система · Виж повече »
Сенат
Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.
New!!: Гален и Сенат · Виж повече »
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
New!!: Гален и Турция · Виж повече »
Уилям Харви
Уилям Харви (William Harvey), понякога неправилно Уилям Харвей, е английски лекар, анатом и физиолог, който пръв точно описва системата на човешкото кръвообращение в своя труд „Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните“ (1628).
New!!: Гален и Уилям Харви · Виж повече »
Хипократ
Хипократ (Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината.
New!!: Гален и Хипократ · Виж повече »
Човешки мозък
Човешкият мозък е един от органите при човека, сходен по устройство с мозъка на останалите бозайници, но с по-голям размер, отнесен към размера на тялото.
New!!: Гален и Човешки мозък · Виж повече »
Марк Аврелий
Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ.
New!!: Гален и Марк Аврелий · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Гален и Мизия · Виж повече »
Измир
Измир или в исторически контекст Смирна (İzmir; Σμύρνη, Смирни) е град в Югозападна Турция, третият по големина в страната и второ по големина пристанище след Истанбул.
New!!: Гален и Измир · Виж повече »
Дихателна система
''Устройство на дихателна система'': 2 – фронтален параназален синус; 3 – синус на клиновидната кост; 6 – носна кухина; 8 – преддверие; 9 – гълтач; 11 – надгръклянник; 12 – щитовиден хрущял; 13 – пръстеновиден хрущял; 14 – гласни гънки; 15 – долен дихателен тракт; 16 – трахея; 17 – Carina tracheae (lat.); 18 – големи бронхи; 19 – подковообразни хрущяли; 20 – бронхи на десния дял; 21 – горни бронхи; 22 – долни бронхи; 23 – средни бронхи; 24 – bronchus segmentalis lingularis (lat.); 26 – горен дял; 27 – хоризонтална бразда; 28 – коса междудялова бразда; 29 – среден дял; 30 – долен дял; 32 – горен дял; 33 – връх; 34 – коса междудялова бразда; 35 – сърцева изрезка; 36 – pulmonis lingula (lat.); 37 – долен дял; 38 – диафрагма; 39 – устна кухина. ''Алвеоли'': 41 – съединителна тъкан; 42 – алвеоларни торбички; 43 – дихателна бронхиола; 44 – слузна жлеза; 45 – слузеста обвивка; 46 – белодробна артерия; 47 – белодробна вена; 48 – капилярна мрежа; 49 – атриум; 50 – алвеоли Дихателна система (на латински: Apparatus respiratorius или systema respiratorium) е биофизиологична система, съставена от специализирани дихателни органи и образувания използвани от организмите в процеса на дишане.
New!!: Гален и Дихателна система · Виж повече »
129
Няма описание.
New!!: Гален и 129 · Виж повече »
148
Няма описание.
New!!: Гален и 148 · Виж повече »
149
149 (сто четиридесет и девета) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща във вторник.
New!!: Гален и 149 · Виж повече »
157
157 (сто петдесет и седма) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в петък.
New!!: Гален и 157 · Виж повече »
16 век
16 век започва на 1 януари 1501 г.
New!!: Гален и 16 век · Виж повече »
162
Няма описание.
New!!: Гален и 162 · Виж повече »
166
Няма описание.
New!!: Гален и 166 · Виж повече »
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
New!!: Гален и 17 век · Виж повече »
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
New!!: Гален и 19 век · Виж повече »
