Гай Мемий Регул и Лолия Павлина

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Гай Мемий Регул и Лолия Павлина

Гай Мемий Регул vs. Лолия Павлина

Гай Мемий Регул (Gaius Memmius Regulus) е политик на Римската империя по времето на император Нерон. Лолия Павлина (Lollia Paulina; † 49 г.) е римска императрица, втора съпруга на император Калигула.

Калигула

Гай Цезар Германик (Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus; 31 август 12 – 24 януари, 41 г.), познат още като Гай Цезар или Калигула, е третият принцепс и римски император.

Гай Мемий Регул и Калигула · Калигула и Лолия Павлина · Виж повече »

Публий Мемий Регул

Публий Мемий Регул (Publius Memmius Regulus; † 61, Рим) е римски политик и сенатор през 1 век.

Гай Мемий Регул и Публий Мемий Регул · Лолия Павлина и Публий Мемий Регул · Виж повече »

Ахея (римска провинция)

Ахея (Achaea) е една от провинциите на Римската империя, като според Синекдема територията ѝ обхваща Коринтския провлак, полуостров Пелопонес и част от Тесалия в днешна Гърция.

Ахея (римска провинция) и Гай Мемий Регул · Ахея (римска провинция) и Лолия Павлина · Виж повече »

Нерон

Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.

Гай Мемий Регул и Нерон · Лолия Павлина и Нерон · Виж повече »

Македония (провинция)

Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.

Гай Мемий Регул и Македония (провинция) · Лолия Павлина и Македония (провинция) · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Гай Мемий Регул и Мизия · Лолия Павлина и Мизия · Виж повече »